Георги Тончев – Джовани е определян за „българския Брад Пит“ заради приликата му с именития актьор. Страстта му към киното също е обща характеристика, която дели с американската знаменитост.

Преди 20 години Джовани е едно от разпознаваемите лица сред еротичните танцьори в София. По-късно заминава за Чикаго в търсене на „американската мечта“.

Към днешна дата 48-годишният Георги отново е в България. В момента се занимава с кино - статист е в различни продукции.

За пътя от родния му Перник до Америка, за приликата с Брад Пит и за професията на еротичен танцьор, пред Vesti.bg, говори двойникът... Георги Тончев – Джовани.

Кога осъзна, че приличаш на Брад Пит?

Когато започнаха да ме разпознават по улиците. Преди това изобщо не обръщах внимание. На 27 години вече бях в Америка и посетих Мексико Сити за откриването на един бар, за да танцуваме там четири дни и тогава ме спря една жена с детенце. То поиска автограф. Казах, че не съм Брад Пит и не мога да давам автограф. Майката ме помоли да се разпиша, само и само детето да не плаче. Имах и друг случай. С мой приятел в Чикаго отидохме на концерт на оркестър със световноизвестен диригент.

Концертната зала се намира в хотела, под земята, и от там се хваща асансьор. С моя приятел, с когото бях, се качихме в асансьора, както и самият диригент и други хора също. На диригента никой не му обърна внимание, всички се обръщаха към мен с думите: „Ето го Брад Пит“.

Заради приликата ти с него, отвориха ли се вратите на киното за теб в Америка?

Имах такава възможност, но английският език ми беше слаб. Иначе съм ходил в Холивуд и пред къщата на Брад Пит, за да се снимам с него.

Успя ли да го видиш на живо?

Не успяхме да се видим. Интересното е, че когато аз бях в Америка, той пък е бил на снимки в България.

Преди да отидеш в Чикаго, ти работиш като еротичен танцьор? Как започна всичко това за теб?

През 1998 г. мой приятел си търсеше работа. Отиде по обява за еротични танцьори в един бар в София. Набираха момчета за работа в Гърция. Отидох с него, само да го придружа, да му бъда компания. Той е по-дребен, нисичък и тогава собственикът на бара просто го бутна настрани и извика мен. Съгласих се. Заминахме да танцуваме в един клуб в Гърция, в Солун. Хареса ми този вид работа, защото сутрин се будех и ръцете ми миришеха на парфюм, не бях изподран и нямах черно под ноктите. Иначе преди това учех в Минно-геоложкия университет, а през нощта минавах през границата до Сърбия за цигари и алкохол, контрабанда. Затова ми хареса този вид работа, а и се изкарваха хубави пари. Впоследствие аз и още четири момчета започнахме да обикаляме България с наше шоу. Така започнах с този бизнес.

Самоук талант ли беше?

Да, аз много обичам да танцувам. Учех се от касети, които си купувах от битака и от MTV. По този начин тренирах. Даже ходех в Младежкия дом в Перник на състезания по хип-хоп.

Какво би казал на тези, които мислят, че професията „еротичен танцьор“ е нещо срамно?

Мога да кажа, че това го правех за удоволствие и за пари, а не, за да имам голям достъп до много жени. Имам си своя граница и не правя секс за пари. По принцип това нещо ти повдига самочувствието, кара те да тренираш повече, да се чувстваш жив. Границата обаче е много тънка, защото с тази работа имаш достъп до наркотици, по партита хората предлагат такива неща.

Как се избавяш от това изкушение?

Случвало се е да се поддам. Понякога клиентите слагат нещо омотано в парите или ти го подават в ръката. Един вид – хайде сега всички да купонясваме... В такъв случай съм се поддавал, но нищо повече.

Коя е била най-екстравагантната „изненада“, в която си участвал като еротичен танцьор?

Имах случай в един университет в Чикаго, когато отидох облечен като полицай и изведох от лекции една студентка под претекст, че колата ѝ отвън е паркирана неправилно и ще трябва да плати глоба. Тя излезе в коридора, а аз си пуснах CD плеъра и почнах да танцувам. Тогава часът свърши и коридорът се напълни със студенти. Интересно е и едно парти, където всичко беше в черно – балоните, салфетките, облеклото на жените... Попитах, какъв е поводът. Казаха ми, че на едно от момичетата приятелят ѝ, преди два дни е катастрофирал с мотор и починал. Затова нейните приятелки искали да я развеселят по този начин. Случвали са ми се такива щури неща.

Печелиш зелена карта, когато си на 26 години и заминаваш за Америка. Какво се преобърна в живота ти тогава?

Аз отидох там специално да упражняват тази професия, на еротичен танцьор. Тогава позволяваха да се качват по два куфара на човек в самолета, а аз отидох с куфар и половина само сценични костюми. Там работих същото като тук, но станах на години и реших да приключвам. На около 40 години сложих край на това занимание. Реших да се прибера в България и да приключа с американския начин на живот. Почнах да се ориентирам към киното заради приликата ми с Брад Пит. Тогава пък дойде коронавирусът и се върнах обратно в Америка, но вече като временен работник. Отидох в Калифорния. Това е първият щат, в който тревата стана легална. Започнах да отглеждам трева за лечебни цели. Три години се учех, а на четвъртата реших да инвестирам сам. Оказа се, че много българи вече знаят за този бизнес. Тези, които разбират от градинарство, отиват там да го правят, защото е легално. Пазарът се наводни и едвам си върнах инвестицията от цялото това нещо. Този бизнес замря. Върнах се отново в България. Записах се в школа по актьорско майсторство. Започнах да участвам в обикновени масовки, като статист, за да се запозная с хора и да видя каква е средата. Вече често играя т.нар. „специални персонажи“, дават ми и малки роли.

Кой актьор би искал да срещнеш на снимачната площадка?

Брад Пит. (смее се)

С какво ти се вижда България по-различна от момента преди 20 години, когато замина за Америка?

Тогава нямаше ЕС, не можеше да напуснеш границите. Когато отидох в Америка, започнах много повече да обичам България и това е една от основните причини да се върна. Стана ми много носталгично. 20 години не можах да свикна там. Пътувам до Америка, в Чикаго ходя само за да видя дъщеря ми, която е на 16 години в момента (бел.авт. разведен е, бившата му съпруга също е българка). Тя знае перфектно български, ходи в наше училище там и гледа българска телевизия. Иначе Америка си е за американците. Тук изкарвам много по-малко пари, но го нямаш това напрежение, както там. Там имаш кеш, но на Коледа няма с кого да си кажеш „Наздраве“.  /Интервю на Анита Иванова, Вести.бг