Над един милион лева бяха похарчени за заснемането на българския филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, а приходите от него се оказаха с триста пъти по-малко. Лентата е субсидирана от Националния филмов център,и е сред 13-те пълнометражни игрални филма, които излязаха на големия екран през 2016 г., пише "Монитор".

За реализацията му НФЦ дава 1 180 000 лв, а за четири месеца той успява да събере едва около 4 хиляди лева. Това означава, че създателите и продуцентите на драмата са загубили повече от милион.

Държавен бюджет от 13 милиона и 200 хиляди и малко над един милион лева, събрани от боксофиса – така изглежда в цифри родното кино през отминалата година. 2016 г. вдъхна живот на много сполучливи попадения в афиша ни, сред които българското предложение за „Оскар” - „Каръци”, „11-и А”, „Слава”, „Жажда” и т.н. И противно на мнението на мнозина, оказва се – подкрепяме собственото си производство и в киносалоните. Сред най-видните примери за това е симпатичният разказ на режисьорката Михаела Комитова за учителка с афинитет към спортните танци. Токчето на Яна Маринова заби „11 А” в програмата на родните зали в продължение на над 6 месеца, като до средата на октомври прибра във финансовия си запас 718 848 лв. от боксофиса. Тук-таме все още има и прожекции на „Съдилището” и „Дякон Левски”, които изгряха на кино хоризонта ни още през 2015 г.

Индустрията у нас обаче е по-скоро на загуба, показва проучване на „Монитор”. Като пример за това може да послужи един от фестивалните отличници за 2016-а на България - „Каръци”. Черно-бялата лента на Ивайло Христов се реализира завидно добре в боксофиса, като събираше зрители пред големия екран най-малко седем месеца след премиерата си. Само в първия си уикенд в залите филмът събра близо 7000 зрители и 50 хиляди лева. В средата на октомври „Каръци” натрупа общо 167 724 лв. от билети, закупени от родните киномани.

 Равносметката, за съжаление, е отрицателна, имайки предвид субсидията, която Националният филмов център заделя за филма през 2015 г. - малко над 1 млн.

„Каръци” и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” доказаха за сметка на това кинематографичните си качества на множество фестивали. Ивайло Христов и екипът му спечелиха голямата награда „Златен свети Георги” на филмовия форум в Москва. Проектът на Иглика Трифонова пък се завърна от Кан с наградата ScriptEast, посветена на руския режисьор Кшищоф Киешловски.

Сред филмите, които ни накараха да се гордеем през последните години, е и „Потъването на Созопол”. Лентата направи официалната си премиера у нас през април 2015 г. - няколко месеца преди да грабне отличия от кино фестивали в Ню Йорк, Милано, Прага и Брашов. Печели и награди от Българската филмова Академия за 2015 в четири категории. Субсидията, отпусната на режисьора Костадин Бонев от НФЦ е малко над милион, в родните кина за повече от година обаче филмът събира едва 7000 зрители или близо 45 хиляди лв.

На загуба е и лентата „Бартер”, за чието създаване според доклад, публикуван на сайта на НФЦ, са заделени 260 хиляди. От боксофиса заснетата само за 19 дни лента, събираща и на големия екран Татяна Лолова и Филип Аврамов, инкасира 7501 лв.

Всички изброени дотук заглавия са подкрепени от филмовия център през 2015 г., когато средствата, заделени от Министерство на културата за кино отново гравитират около 13 милиона. Тези пари следва да послужат за създаване и разпространение на игрални, анимационни и документални филми. Средно за заснемането на първите на създателите им трябват по около 1,8 милиона.

Освен от Националния филмов център, те получават средства за проектите си и от външни български и чуждестранни спонсори.

Рекордьор по брой зрители в бг индустрията е „Мисия Лондон”, който събира в киносалоните почти 400 000 човека. Това е най-гледаната родна продукция от 1998 г. досега, като се нарежда общо на четвърто място по гледаемост след култови холивудски заглавия като „Аватар”, „Титаник” и „Междузвездни войни: Силата се пробужда”.

Статистиката показва още, че през последните години филмите имат по-добър шанс за утвърждаване в боксофиса. За 2015 и 2016 г. киносалоните ни са се увеличили с около 26 на брой, заради което местата за зрителите набъбват с 1000. Чуждестранните филми се радват на по-добри печалби от разпространението си у нас и заради навлизането на 3D и IMAX прожекциите. Уви, родните режисьори тепърва предстои да се възползват от технологичния напредък на индустрията.