Украинците са изключително обединени и задружни, много силен патриотизъм лъха от тях

Анастасия Валериева Стоилова e родена в Перник на 2декември 1990. Родителите й Милка и Валери Стоилови живеят в Брезник и са учители филолози. Бащата е и журналист. Анастасия е завършила  гимназията с преподаване на чужди езици в Перник  специалност немски език. За перфектното му владеене е получила сертификат DSD.  Още след завършване на гимназия е приета в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по специалността Славянска филология с профил украинистика. Тази учебна година е в пети курс.   Един семестър се е обучавала в Хайделберг по програмата Еразъм. Участва в сдружението на украинците в България .

-       Анастасия, какъв бе повода да отидеш в Украйна точно в този момент на вълнения и протести?

- Поводът е проект, организиран от СКУМО ( Световен конгрес на украинските младежки организации) и фондация Мати Украйна (България). Става въпрос за международно наблюдение на повторните парламентарни избори в пет едномандатни проблемни окръга, които се проведоха на 15 декември. Т.е. присъствието ми там не бе свързано конкретно с протестите, но бе една чудесна възможност да бъда и на така наречения Евромайдан и да окажа подкрепата си към украинския народ.

-       Има ли прилики с протестите у нас и в какво са съществените разлики?

- Прилики има, най-малкото каузата, която в момента ги обединява, а именно оставката на правителството, премиера и президента. Но двата протеста се различават много. Украинците са изключително обединени и задружни. Докато протестите в България се случват извън работно време и по 2-3 часа на ден, то в Украйна те текат денонощно. Постоянно има хора на площад „Независимост“, издигната е голяма сцена, от която известни украински музикални изпълнители подкрепят протестиращите. Може би „надъхват“ е най-точната дума. Когато температурата е – 10 градуса и е 4 часа през нощта хората имат нужда от някого, който да поддържа духа им. На всеки кръгъл час на сцената излиза певицата Руслана и пее химна. Много силен патриотизъм лъха от техния протест. Звънят си по телефоните и се привикват на площада, за да устоят на щурмовете на специалните им части „Беркут“. Дори машинистите в метрото спираха метростанциите под площада и главния им булевард „Хрешчатик“ с призив пътниците да слязат и да излязат на протест. Много по-организирани и амбициозни са от българите. А може би и заради опита им от Оранжевата революция.

-       За кой път отиваш в Украйна като наблюдател и какви са впечатленията от живота на хората там? Знаем, че западната и източната част се различават коренно една от друга.

- Това е вторият ми път като международен наблюдател и четвърти като цяло в Украйна. Преди време живях около месец в Киев и ходих на практика в Киевския университет „Тарас Шевченко“. Украинците много приличат на българите, това са моите впечатления. Сигурно се дължи на славянския ни произход. Много гостоприемни, лесно се сприятеляват и те допускат до себе си. Могат да бъдат верни приятели. По мои наблюдения живеят по-лошо от нас. През 90-те години съм била много малка, за да помня подробности от живота тогава, но това, което помня, много ми напомня на сегашното положение на украинците. Което все пак ме утешава, че не им трябва много, за да ни настигнат и да вървят и те напред. Западната и източната част се различават главно по това, че в Западна Украйна много трудно може да срещнеш руска реч, даже има места, в които можеш да си изкараш боя с това. По-източно от Киев не съм била, но в столицата по-голяма рядкост е да чуеш украинска реч по улиците. Всички говорят разбират и двата езика, много често се наблюдава явлението да започнат изречението на единия език и да го завършат на другия. Често се учудват, когато помолим да говорят на украински, защото разбираме по-добре него, отколкото руския.

-       Ти ходи ли на протестите? Какви са твоите впечатления от хората, които при толкова ниски температури не напуснаха площада?

- Две поредни вечери бях на площада, една от които Беркут щурмува. По-горе разказах малко, за това как има изключителна подкрепа към хората при ниските температури. Много голяма част от протестиращите на са от Киев. Има много хора, които предоставят легла в дома си за придошлите от други градове. Разказаха ни за фитнесцентър, който през деня функционира, през нощта уредите се събират, слагат се дюшеци и хората спят там. Много човечни са едни към други. И имат страхотна организация, всеки отговаря за нещо и много отговорно си върши работата, ако имаш нужда от нощувка или предоставяш такава, просто звъниш на конкретен телефон и координаторите уреждат всичко. И го правят напълно доброволно, докато протестират с останалите. Има пунктове за топли дрехи и раздаване на чай, бисквитки, храна, всичко, което може да те сгрее и подкрепи в такава ситуация. Окупирана е градската администрация, можеш да преспиш и там, да се стоплиш, там са разположени кухните им. Дори имат лаборатория, в която проверяват храната, която им носят – страх ги е, да не ги отровят. По време на щурма всеки,с когото се разминехме постоянно питаше „Момичета,добре ли сте?Всичко ли е наред с вас?“, дадоха ни каски. Много съм впечатлена от тази загриженост.

-       Като страничен наблюдател на процесите в Украйна как виждаш бъдещето й?

- Според мен протестите ще успеят, вече веднъж са успявали по същия начин срещу същия човек (говоря за президента Виктор Янукович). Избирането на ЕС пред Митническия съюз за мен е по-разумния вариант и ще отвори много врати пред тази държава. За съжаление за всичко трябва много време, самите ние още преминаваме през процеси на „адаптация“, за тях всичко тепърва предстои.

-     След толкова пъти в Украйна как намираш украинската кухня и можеш ли да приготвиш нещо от техните национални ястия?

- Украинската кухня е една от най-вкусните, които съм опитвала, дори смело мога да твърдя, че повече ми харесва от българската. Отговаря чудесно на вкуса ми, умирам за вареники и борш. Преди Коледа сготвих и двете вкъщи, но се приемат със смесени чувства. Не всички удома ги харесват. Не готвя често украинска кухня, защото е много трудоемко и отнема много време. Това е все едно да правиш баница и сам да разточиш корите. Не, че е невъзможно, баба ми цял живот така я е правила, но в днешно време всеки залага на готовите кори. За варениките в България обаче не мога да кажа същото.

-       За да общуваш с местните изпълнявайки своята задача, трябва да знаеш езика им. Ти колко езика знаеш?

- Английски, немски и украински знам много добре. С руския също добре се оправям, много добре го разбирам, само като се наложи да говоря и аз ставам като украинец – едно на руски, едно на украински. Полски съм учила малко, и с него за разбирането се оправям, но за момента ми се струва невъзможно да го проговоря. Трябват ми повече уроци. Общо взето със славянската филология,с лед като си минал през старобългарски и поне два славянски езика, разбираш всеки един славянски език до голяма степен. Специалността дава богата обща култура.

-     Как виждаш своето бъдеще след завършване на университета?

- В България с украински е трудно да намериш работа. Аз обаче надежда не губя, искрено се надявам, че след като се дипломирам, ще имам възможност да работя с украински език, защото това е нещото, което ме прави щастлива, обичам украинската култура, украинския народ и искам да продължавам честите си контакти с тях.