Около 200 души се сблъскаха с украински военнослужещи и полицаи в Лвов, блокираха служебен автомобил на местния център за мобилизация, нанесоха му сериозни щети и го обърнаха. Безредиците в западния украински град се превърнаха в един от най-видимите признаци за натрупващото се напрежение около начина, по който армията попълва редиците си след повече от четири години пълномащабна война с Русия.

Конфликтът е избухнал на 8 юли в квартал Сихив. Според украинските власти служители на Териториалния център за комплектуване и социална подкрепа са проверявали мъж, роден през 1996 година, който бил обявен за издирване заради неизпълнение на задължения, свързани с военния отчет. Присъстващи граждани обаче твърдят, че той е бил третиран грубо и насила качен в микробус, пише Днес бг.

Около екипа бързо се събрала тълпа. Хората блокирали движението, започнали да скандират срещу служителите и обградили автомобилите им. Напрежението преминало във физически сблъсъци, а кадри от мястото показаха как служебна кола е повреждана и преобръщана. В конфронтацията се включили и полицаи, изпратени да възстановят реда.

Прокуратурата започна две наказателни производства - за възпрепятстване на законната дейност на въоръжените сили по време на военно положение и за насилие срещу представител на реда. Едновременно с това украинският Генерален щаб разпореди вътрешна проверка дали военнослужещите са действали законосъобразно при задържането и отвеждането на мъжа.

Войната, мъжете и мобилизацията: Кое е по-ценно - животът или Украйна?

Министерството на отбраната в Киев осъди нападението срещу военнослужещите и настоя всички, извършили нарушения, да понесат отговорност. Ведомството обаче призна, че системата трябва да се промени. „Мобилизацията е необходим компонент от отбраната на Украйна. Методите ѝ трябва да бъдат подобрени и този процес продължава“, се казва в официалната позиция.

Кметът на Лвов Андрий Садовий също осъди насилието. Той предупреди, че Русия има интерес украинците да се изправят един срещу друг и припомни, че десетки хиляди жители на града вече служат във въоръжените сили. Според него евентуалните нарушения на военните трябва да бъдат разследвани, но недоволството не може да оправдава нападенията.

Случаят не е изолиран. По данни на Националната полиция от началото на руското нахлуване през февруари 2022 година до април 2026 година са документирани 611 нападения срещу служители на центровете за комплектуване при изпълнение на служебните им задължения. Трима военнослужещи са били убити.

Увеличението е рязко. През 2022 година са отчетени едва пет подобни инцидента, през 2023 година те са 38, а през 2024 година - 118. През 2025 година броят им достига 341, а само през първите месеци на 2026 година вече са регистрирани над 100 случая на съпротива и насилие.

Нарастват и сигналите за нарушения от страна на мобилизационните екипи. Годишният доклад на украинския парламентарен комисар по правата на човека показва, че през 2022 година са получени 18 жалби, свързани с мобилизационните процедури. През 2023 година те са 514, през 2024 година - 3312, а през 2025 година достигат 6127.

Омбудсманът Дмитро Лубинец предупреди, че проблемът не може да бъде разглеждан единствено като сблъсък между граждани и военнослужещи. Според него продължителното отсъствие на убедителна реакция при твърдения за нарушени права натрупва недоверие, повишава напрежението и води до радикализиране на обществото.

Особено спорна е практиката, която украинците наричат „бусификация“. Терминът се използва за случаи, при които мъже са спирани на улицата, на работното им място или пред домовете им, след което са отвеждани с микробуси към мобилизационните центрове. Не всяка проверка завършва с мобилизация, но разпространените видеозаписи с употреба на сила превърнаха микробусите в символ на най-непопулярната част от системата.

Тук не става дума за класическа мирновременна наборна служба. Украйна е под военно положение и провежда обща мобилизация. Основната възрастова група, която може да бъде призована, обхваща годните за служба мъже между 25 и 60 години, които не попадат в предвидените от закона изключения.

В началото на войната доброволците бяха достатъчно много, за да се образуват опашки пред военните центрове. Голяма част от тези хора обаче прекараха години в армията. Други бяха ранени или загинаха, а готовността за доброволно постъпване постепенно намаля. Частите на фронта се нуждаят от попълнения не само за бойните действия, но и за нормални ротации, обучение и почивка на изтощените военнослужещи.

Русия разполага с по-голямо население и може да хвърля повече хора в продължителната война на изтощение. Украйна се опитва да компенсира численото неравенство с дронове, автоматизирани системи, по-добро разузнаване и западно въоръжение. Технологиите обаче не могат напълно да заменят пехотата, която трябва да задържа позиции и да контролира територия.

Киев вече обяви мащабна реформа на военната служба. Сред предложените промени са договори с ясно определена продължителност, по-високо заплащане за бойните длъжности, по-прозрачни ротации, по-лесно преместване между военни части и възможност за освобождаване след изпълнението на определени условия.

Целта е доброволният договор да се превърне в реална алтернатива на принудителната мобилизация. Украинското Министерство на отбраната признава, че хората трябва предварително да знаят къде ще служат, каква подготовка ще получат, колко дълго ще останат в армията и при какви условия ще могат да се върнат към цивилния живот.

Отстраняването на Михайло Федоров от поста министър на отбраната допълнително изостри спора. Той беше един от основните защитници на технологичната трансформация, срочните договори и ограничаването на практиките, при които гражданите се отвеждат насила. След освобождаването му в Киев започнаха протести, а реформата остана в ръцете на новото ръководство на ведомството.

Събитията в Лвов показват колко трудно ще бъде намирането на баланс. Армията се нуждае от хора, за да удържи фронта, но грубите действия, неясният срок на службата и съмненията в справедливостта на системата отблъскват потенциалните кандидати. Колкото повече държавата разчита на принуда, толкова по-сериозен става рискът от нови сблъсъци.

От другата страна са войниците, които служат от години и чакат някой да ги смени. Без нови попълнения ротациите се отлагат, натоварването расте, а опитните военнослужещи остават на позициите си до физическо и психическо изтощение.

Затова въпросът вече не е само дали Украйна може да мобилизира достатъчно мъже. По-важното е дали може да изгради система, на която гражданите да вярват. Без прозрачни правила, уважение към човешкото достойнство и реална възможност за освобождаване от служба всяка следваща проверка на улицата може да се превърне в ново огнище на напрежение.