Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, началник на Отделението по функционална диагностика в МВР-болница в София. Освен това е медицински директор на Центъра за дистанционно обучение в Пловдивския медицински университет и е председател на Сдружение “Въздух и здраве”. Като един от експертите в състава на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет, д-р Симидчиев участва в изработването на ръководство за диагностика и лечение на COVID-19. В него са изложени и принципите при вземане на мерки за ограничаване на заразата. Ето какво обясни специалистът специално за читателите на в. “Доктор”. 

- Д-р Симидчиев, след толкова много световен опит какво се знае сега за вируса COVID-19?

- Какви предпазни средства може ефективно да ни предпазят?

- Първото и основно нещо е физическата дистанция. Когато човек седи на повече от 2 метра отстояние от друг човек, капчиците със заразен материал, които се генерират, когато говорим, кашляме, кихаме или пеем, не могат да преминат във въздуха толкова надалеч. Ето защо на повече от 2 м дистанция от друг човек заразността драстично намалява. 

Когато не можем да спазваме физическа дистанция, най-ефективното средство е да носим нещо пред устата и носа си. Маската трябва да покрива и устата, и носа, защото реално заразата влиза в нашия организъм само през три места - около 60% през носа, 35% през устата и 5% през очите. 

Обаче очите не могат да изхвърлят вирусни частици навън и не представляват епидемична опасност. Те са само входна врата за коронавируса. Докато носът и устата представляват и входна, и изходна врата за инфекциозен материал. Поради което, когато носът и устата са покрити, на практика рискът от заразяване драматично намалява. 

Не е важно дали маската е високофилтърна

По-важното е да не генерираме капки със заразен материал в околната среда. По същия начин и хирурзите носят маски, за да не заразяват пациентите си. И ако като общество всеки от нас е с маска, когато сме на по-близко разстояние от 2 м един от друг, този коронавирус, както и всеки друг респираторен вирус, няма да просъществува дълго.

- Но дали, когато носим маски, предпазваме и себе си?

- Най-добрият начин да пазим себе си, е да пазим другите. Защото реално вирусът се разпространява и живее сред хората. Отделен човек може да боледува или не, но големият проблем е, когато заразата пълзи из обществото ни. Тя се поддържа по този начин. Ако не даваме шанс да заразяваме други хора, тогава няма как и ние да бъдем заразени. 

- Колко време след инфектиране един човек е заразен за другите?

- Инфекциозността на един човек започва 2 - 3 дни, след като вирусът се е поселил в него - това е периодът преди настъпване на симптоматиката на заразата. Човекът е най-високозаразен в острия период на симптомите, когато кашля и киха и отделя много секрети от горните дихателни пътища. Така че периодът на заразност трае около две седмици - малко преди появата на симптомите и десетина дни след това. Има хора, които са особено заразни. Това са хора без особено изразени симптоми, но отделят вируса в много висока концентрация в секретите на горните дихателни пътища.

В световен мащаб на тези суперзаразяващи, всеки от които заразява между 50 и 100 души, се дължи значителна част от разпространението на COVID-19. Това се случва в затворени колективи, чиито членове са струпани в малко помещение, без достатъчна вентилация, близо един до друг, без да носят маски.

- Какви са последиците за организма, след като човек е преболедувал инфекция с COVID-19 или я е изкарал безсимптомно?

- В повечето случаи това заболяване минава без особени поражения за организма. Поражения има, когато се развива тежък васкулит (тежко възпаление на кръвоносните съдове) или фиброза на белия дроб, след тежко възпаление на алвеолите. В тях може да се отложи фибрин - белтък в кръвта, който нормално служи за съсирване или за блокиране на потенциално опасни за здравето на организма места. Когато обаче фибринът се отложи на местата, където е имало интензивно възпаление, и се развият особен тип клетки - фиброцити, може да настъпят фиброзни изменения. В конкретния случай става дума за фиброза на белия дроб. Това се случва не много често, но когато се получи, създава предпоставки за хронично боледуване. На фиброзните места става разширяване на бронхите (бронхиекстезии), които дават тласъци на чести последващи инфекции.  

- Според новия опит кои са най-ефективните средства за лечение на COVID-19?

- След като видяхме в последните 5 - 6 месеца какво се случва в клиничната практика по света, вече имаме доста по-прецизни протоколи за лечение. В по-тежките случаи вирусът засяга и кръвоносната система в белия дроб. Получава се съсирване на местата, където тя е засегната. За да предотвратим това усложнение, използваме противосъсирващи средства

Нормално възпалението е защитна реакция на организма срещу инфекцията. Но когато възпалителната реакция е твърде интензивна, започва да уврежда организма. В тези случаи трябва да приложим противовъзпалително лечение. На практика използваме неспецифични средства - кортикостероиди, които не са насочени към вируса, но с тях можем да управляваме реакцията на организма. 

С натрупването на все повече научни данни виждаме кои медикаменти работят и кои - не. И макар на хората да им изглежда, че си променяме мнението твърде често, то е на базата на научни данни. Например съвсем в началото изглеждаше, че хлорохинът работи при COVID-19 и затова беше препоръчван за лечение. После излязоха научни данни, които напълно изключват възможността да работи, и ние спряхме да го ползваме. Сега се появяват студии, които доказват, че хлорохинът има ефект при определени случаи. 

Затова много прецизно гледаме всички събрани данни и преценяваме научните доказателства, за да можем да даваме мотивирани препоръки. Те никога не се отнасят за лечението на всички случаи. Конкретните пациенти имат показания за едно, друго или трето лечение.   

- Може ли да са спокойни пациентите, че във всички болници ще ги лекуват по най-новите протоколи?

- Със сигурност, защото ние от Медицинския експертен съвет разработихме компендиум с протоколи за действие в повечето медицински специалности. Те са достъпни за всички лекари на специализирани сайтове, изпратени са и до Министерството на здравеопазването.

- Смятате ли, че може да се разработи ваксина против COVID-19?

- В момента се разработват над 130 кандидат-ваксини, с поне 4 или 5 варианта по механизма на действие. При всички положения някоя от ваксините ще сработи. Но в момента не можем да кажем коя. Трябва да имаме достатъчно ваксинирани пациенти, за да се прецени ефективността. Ние не можем да заразяваме пациенти след ваксиниране. Можем само да разчитаме случайно да се заразят. Поради тази причина доказването на ефективността на ваксините става бавно. Няма да имаме резултат преди края на 2020 г.