Около 13:00 ч. на 01.02.2026 г. Диян Мексиканеца забелязва група от около десетина души със скъпа екипировка и нови АТВ-та пред заведение в Гинци. Два часа по-късно той предупреждава по телефона Ивайло Иванов за присъствието им в района. Това разкрива в свой пост във Фейсбук журналиста Петьо Цеков, пише Lupa.bg

Вечерта (около 19:45 ч.) Ивайло Калушев изпраща притеснително съобщение, наподобяващо „прощално писмо“, със съдържание: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“ и инструкция за връщане в Мексико.

Веднага след това Диян прави опити да се свърже с четирима в хижата (Дечо, Пламен и двамата Ивайловци), но телефоните на всички са изключени или извън обхват.
Диян е притеснен, но не отива в хижата – валяло сняг, а той бил с неподходящ автомобил….

На следващата сутрин (02.02.2026 г.) майката на Ивайло Калушев се обажда, силно разтревожена. Тя също е получила обезпокоително съобщение и не успява да се свърже с никого в хижата. Диян потвърждава, че ситуацията при него е идентична.

Около 09:30 ч. сутринта на 02.02.2026 Деян Мексиканеца, подтикнат от неопределено вътрешно безпокойство, тръгва със съпругата си към хижата. След като поставя вериги на автомобила си и се обажда на баща си, той успява да достигне до заградената частна територия пред обекта. Още при пристигането му прави впечатление сивкаво-черният цвят на снега и пушекът, излизащ от сградата. Тъй като в пресния сняг липсват каквито и да е следи от хора или автомобили, той оставя жена си заключена в колата за безопасност и се въоръжава с малка секира и лост.

При първоначалния оглед откъм задния вход забелязва, че покривът гори. Въпреки виковете му, никой не отговаря. Във фоайето е задимено и той бързо излиза, за да провери централния вход. Там гледката е трагична: на 5–10 метра от входа, близо до кучешката колиба, той открива телата на трима свои приятели – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са мъртви, с рани по главите и пепеляв цвят на лицата, а до тялото на Пламен лежи само един черен пистолет.

В опит да открие друг от обитателите – Ивайло Калушев, Деян влиза в основната сграда. Във фоайето и по стълбите към втория етаж той забелязва десетки гилзи, които му изглеждат по-големи от тези за пистолет. Гъстият дим на горния етаж го принуждава да се оттегли. При огледа на района той забелязва, че някои от служебните автомобили са по местата си (в гаражите или на отбивката до шосето), но липсва големият кемпер, което го навежда на мисълта, че липсващите Ивайло Калушев и Николай може да са напуснали мястото с него.

Мексиканеца незабавно се връща до главния път, където съобщава на патрул на Гранична полиция и по съвет на патрулиращия подава сигнал на телефон 112. След като оставя съпругата си у дома, той се връща, за да съдейства на пристигналите разследващи органи, като доброволно дава натривки от ръцете си за изследване. В показанията си той подчертава, че не е знаел за конфликти между приятелите си, но споменава, че дейността им по охрана на защитената зона често е водела до напрежение с външни лица, нарушаващи правилата.

По-горе е преразказана версията на Деян Мексиканеца, която той дава в показанията си късно вечерта на 2 февруари до ранните часове на 3 февруари. Деян е човекът, който открива труповете пред запалената хижа. Той съобщава това на тел. 112. Деян е най-близкият съратник на Иво Калушев в пътуването му в Мексико.

Деян Илиев съобщава на полицията няколко интересни неща:

• Видял е 10 души с АТВ-та.
• Въпреки че ги е видял в Гинци, по някаква причина смята, че те ще отидат в района на хижата и предупреждава за това Ивай.
• Получава изненадващо обезпокоително съобщение от Калушев.
• Не отива до хижата, защото вали сняг
• На следващата сутрин отива до хижата, защото майката на Калушев му се обажда притеснена.
• Вижда труповете и казва, че до тях е имало 1 пистолет
• Когато отива в хижата влиза първо в сградата, където вижда много разпръснати гилзи от оръжие, по-голямо от пистолет.