Народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев отправи сериозна критика по време на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, като предупреди, че България е изправена пред сериозни последици, ако не приведе законодателството си в съответствие с европейските норми.
„Длъжни сме да направим тези промени. Не съм 100% убеден дали с тях ще успеем да предпазим някоя банка от рейдърство в бъдеще, но поне можем да сме сигурни, че няма да бъдем осъдени за трети път“, подчерта Дренчев от трибуната на НС.
Той посочи, че една част от промените са свързани с прилагане на европейска директива, която цели пруденциално третиране и преструктуриране на глобално системно значими институции – основно банки. Макар в България да няма такава родна банка, възможността подобни институции да оперират у нас налага приемането на регламентите, касаещи капиталовите изисквания, нивата на допустимите задължения и равнопоставеността в рамките на банковите групи. По думите на народния представител, тези текстове са логични и „Възраждане“ ги подкрепя.
Съществен акцент в изказването на Дренчев бе поставен върху промените, продиктувани от решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, включително по случая с Корпоративна търговска банка (КТБ). Съдът е постановил, че в действията на държавата има грубо нарушаване на правото на собственост и на справедлив процес. По думите на народния представител, разграбването на активите на КТБ е престъпление, което още не е изцяло приключило, а виновните фигури и до днес заемат ключови позиции в политиката и съдебната система.
„Може би това е най-голямата кражба на публичен ресурс след 1996 година, когато за една година фалираха 15 банки“, заяви Димо Дренчев, допълвайки, че българските граждани са платили изключително висока цена за липсата на навременни законодателни действия.
Сред новите текстове е включено и правото на директорите и акционерите с над 5% участие да представляват банката в производство по несъстоятелност и да обжалват решения като отнемане на лиценз – норма, която според Дренчев е вече наложена от Съда в Страсбург.
„Слава Богу, че не ни осъдиха и в третото дело на КТБ – там искът беше за 5 милиарда и 300 милиона, плюс претенциите на Оманския фонд за още 160 милиона. Хубаво е да си вземем поука и да приемем тези промени, преди да се изправим пред следваща присъда“, завърши изказването си народният представител от „Възраждане“.