"Знаете ли колко е хубаво да можеш да отидеш на кино с приятели, когато ти се прииска? Осъзнавате ли въобще колко е прекрасно да се разходиш със семейството си в парка? Повечето хора въобще не осъзнават, че всеки подобен миг е безценен. Аз също твърде късно го разбрах. Сега съм затворник в своето тяло и се радвам дори когато успея да направя няколко крачки", така започва изповедта на Кирил Искренов, който, ако не е първи, то поне е в топ 3 на най-тежките българи, разказва "24 часа".

Допреди около година мъжът от пернишкото село Гигинци живее в 300-килограмово тяло, но след прекарването на тежък ковид сваля 20 кг от своето тегло в буквален и преносен смисъл. Но и останалото е достатъчно, за да го прикове към пейката в двора на красивата му къща. Така Кирил получава достатъчно време, за да прецени дали съдбата се е отнесла несправедливо къмнего, или той самият носи цялата вина за сегашното си положение. Истината, както често се случва, е някъде по средата.

Преди много години вече Кирил Искренов започва да играе футбол в "Миньор" (Перник) и много бързо успява да докаже на треньорите си, че на него може да се разчита. Младокът преминава през различните възрастови групи и когато стига до юноши старша възраст, започва да се подготвя психически и физически за скока в професионалния футбол. Точно тогава го застига и първата голяма катастрофа в живота му.

"Отидохме да премерим сили с "Левски" на "Герена". Мачът беше изключително завързан, но тогава бяха други времена, винаги се играеше на живот и смърт. И така се случи, че Греков и Коев от техния отбор ме приклещиха едновременно и ми счупиха крака. Тогава всъщност се започна с моето ходене по мъките", разказва  най-тежкият българин. В продължение на една година той се възстановява и след това се завръща на терена, но само след няколко мача става ясно, че никога повече няма да бъде предишният футболист.

"Бог ми е свидетел, че направих всичко по силите си, за да играя отново на най-високо ниво. Мечтаех да играя при професионалистите, да печеля купи, да участвам в международни мачове. Та кой спортист не иска да стигне до върха! Но желанията са едно, а реалността съвсем друго. Кракът ме болеше, а и психически се бях променил. Вече не смеех да влизам здраво в единоборства. И един ден се събудих с мисълта, че трябва да се откажа", спомня си още юношата на "Миньор" (Перник). Довчерашният футболист прави рязък професионален завой и постъпва на работа като икономически директор на болницата в Радомир. Днес отчита пред себе си, че твърде рано в живота си е станал началник.

"Винаги съм си вършил съвестно задълженията, но не бях подготвен за екстрите, които идват с подобен пост. Ветеринарната медицина също беше на мое подчинение, а в онези година във всеки двор се отглеждаха животни. И така се случваше, че почти всеки ден бяхме канени на богата трапеза. Сядаше се я на агнешко, я на свинско, я на телешка глава. Злоупотребявахме с яденето и пиенето. Неусетно стигнах до 140 - 150 килограма, което се отрази на организма ми и започнах да заспивам зад волана. Така при едно пътуване до Брезник съм задрямал и катастрофирах тежко. За зла участ кракът ми се счупи на абсолютно същото място и след три сложни операции отново трябваше да мина през тежко възстановяване", абсолютно честен е със себе си и с околния свят Кирил Искренов. Само че не залежаването след операциите, а многобройните му приятели изведнъж се оказват причината той да продължи да вдига личното си тегло.

"В продължение на една година не можех да стъпвам на счупения крак заради лекарска забрана. Не можех да излизам навън, но за сметка на това постоянно посрещах близки и приятели. Всеки ден щедро хапвахме и пийвахме. По време на купоните забравяш за болката, но лесно качваш килограми. Метаболизмът ми се наруши и така изведнъж се оказа, че съм най-тежкият българин в страната", казва Кирил, който в най-трудните си моменти стига до 300 килограма. Точно в тези дни бившият футболист изумява лекарите с перфектните си жизнени показатели.

"Кръвното ми беше 60 на 120, като на пилот. Носех гордо всичките си килограми. Дори се състезавах с по-млади момчета от махалата на 100 метра и не успяваха да ме надбягат. Можете да ги попитате. А личният ми лекар всеки път като ме прегледаше, обещаваше да си хвърли дипломата Беше ме обявил за медицинско чудо", категоричен е най-тежкият българин.

След ковида нещата се променят. Той сваля килограми, но идват и болестите. Сега пие хапчета за диабет и за други диагнози, но кръвното му продължава да е изрядно. Сам признава, че с тялото страда и психиката заради невъзможността му да изпълнява съвсем простички дейности като една разходка навън. Друг голям проблем е снабдяването с дрехи.

"Поръчвам на шивачи, защото нищо от магазина не ми става. Спя на допълнително укрепено легло, но това са дребни детайли. Притеснявам се, че ако не дай боже нещо ми се случи, няма как да ме вкарат в линейката. Нямат такава носилка, която да ме издържи", споделя Кирил Искренов. Може би и заради тези си страхове той си е обещал да свали значителна част от излишните си килограми. Тайната му е да опитва, но не и да прекалява с всичко, което му се поднесе на масата.

"С помощта на съпругата ми и на цялото семейство ще се преборя, ще видите, аз винаги съм бил голям оптимист. Вече наблягам на чай с домашен мед и на салатите. И ако не са приятелите, бързо ще тръгна да свалям. Но с тях винаги е весело и от време на време изпускам контрола. И после съжалявам...", признава си Кирил. /Източник: 24 часа