“Моят внук Христо, който изгоря в цeха, сподели дни пред аварията,  че новите мини, които докарали, били непознати за момчетата”, разказа вчера сутринта дядо Борис Каменов от монтанския кв. “Мала Кутловица”.Разтоварили 800 000 противопехотни мини и никой не бил запознат с устройството им. Пратката била огромна, а от ръководството им давали зор да се обработят по-бързо. С другите били свикнали и всичко ставало машинално, а за тези се изисквало специален инструктаж и време за овладяване на операциите. Той твърди, че нормите били непосилни - по 1400 мини трябвало да развалят за 8 часа.28-годишният Христо Каменов, който работел от 3 месеца, се затруднявал и оплаквал от напрежeнието. Двамата с чичо си Цветан Борисов, на 39 г., загинали за 240 лв. заплата.“Казвах им: Махнете се от тая работа, всеки ден животът ви виси на косъм. Те не ме послушаха и ето докъде сe стигна”, плаче дядото. Преди 6 месеца починал от болест у дома и братът на Христо.Чичото Цветан и племенникът Христо работели в една смяна, заедно отивали и се връщали с автобуса. Принудени били заради безпаричието, обяснява и вдовицата на Цветан - Ели. Условията в барутната фабрика били тежки, не им давали специално работно електростатично облекло, казват от почерненото семейство.“Къщата ни опустя. Всичките ни момчета си отидоха. Колко мъка сме изпитали, докато си търсеха работа. То няма, няма работа, ама пък и за специалисти да не може да се намери?! Що за държава сме”, възмущава се майката на Цветан - Борка Благоева.“Синът ми е с 2 висши образования, магистърска степен. Пътека направихме до властите да му се намери някаква работа.”Първоначално бил учител в гимназията по селско стопанство в с. Георги Дамяново. После се оженил повторно, напуснал и работел известно време в завода за фитинги. Искал да започне като психолог в центъра за деца с умствени увреждания, но все не се отваряло свободно място.Копаел на полето в ягодовите насаждения на италианска фирма, но накрая се решил да постъпи в завода за взривни материали “Миджур”. Дори се радвал, че най-после ще може да разчита на постоянни пари и пътувал всеки ден.“Боледуваме, по цели нощи плачем. 10 000 лв. ли струва човешкият живот”, питат през сълзи близките.Майката на Цветан се чуди как с дядо Борис - вече 80-годишни, ще гледат внуците. В последните години била слугиня в гръцки семейства. Изкарвала пари най-вече за храна и за дърва за огрев. “Живеем като в гето, макар че и там са хора. В къщата ни е мизерно, парите все не стигат”, казва тя с горчивина.След трагедията барутната фабрика се превърна във фабрика на ужасите, казва и пенсионерката Цеца Стоянова от Горни Лом. Тя се оплаква, че селото било привлекателно с красивата природа и чистия въздух, а сега ще остане пренебрегнато от туристите. Някои жители се канели да се изселят.Според инспекцията на труда в Монтана най-честите нарушения в завода са били неправилно складиране на леснозапалими вещества и назначаване на работници без нужната квалификация.Предприятията за взривни вещества, боеприпаси и оръжия подлежат на ежегоден контрол, но ведомството няма правомощия да затвори такова предприятие, а само временно да го спре до отстраняване на установеното нарушение.На 1 октомври около 17 ч избухна експлозия в завод “Миджур” в с. Горни Лом, загинаха 15 души/24 часа