Двадесет и пет зони, където вятърът достига скорост над 5.5 метра в секунда и са подходящи за изграждане на вятърни електроцентрали, определи Министерството на околната среда и водите и публикува проект на План за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия за обществено обсъждане, което ще продължи до 8 април 2026 г., информира mediapool.bg

След одобряването им ще се изработят планове за тяхното управление и за инвестиционните проекти там ще има съкратени срокове за екооценка и оценка за съвместимост, както и за издаване на разрешителни за строе,ж реконструкцията и въвеждане в експлоатация. Всичко това, както и решенията за присъединяването им към мрежата ще става в рамките на една година.

При картографирането са изключени защитени зони и територии, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии и морските пространства, където се извършва стопански риболов.

Така обособените 25 зони заемат обща площ от 6383.91 кв. км., на която физически могат да бъдат разположени най-малко 2500 MВ нови вятърни мощности. Зоните обхващат територии в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. Те обхващат множество общини в рамките на посочените области.

При изготвянето на плана са взети предвид и възможностите за присъединяване на ветропарковете към електропреносната мрежа. Отчетено е, че в регионите вече има сключени предварителни договори за присъединяване на 436 МВ, а свободните възможности за нови включвания са за 1615 MВ.

Така определените 25 зони представят значителен териториален обхват и концентрират съществен потенциал за развитие, съсредоточен в конкретни области и ясно разграничени възможности за присъединяване към електроенергийната система.

Развитието на приоритетните зони трябва да доведе до постигане на поетия ангажимент пред Еврокомисията за дях от 49.34% за енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия.

Предвиденото увеличение на инсталираните мощности на ВяЕЦ разположени на сушата за периода 2022-2030 г. е с 1280 MВ, очакванията са те да достигнат 1990 MВ през 2030 г. и 5450 MВ през 2050 г.

След 2025 г. се очаква ролята на ветропарковете в производството на възобновяема енергия да придобива все по-голямо значение, като се очаква делът на електрическата енергия от ВяЕЦ на сушата в производството на електрическа енергия да достигне 21.7% през 2030 г.

В момента обаче инсталираните перки у нас са едва 711 МВ, като в последното десетилетие капацитетът им почти не е мръднал, а срещу изграждането им систематично има граждански протести, зад които обаче нерядко стоят политически и местни бизнес интереси.

Само преди ден министърът на околната среда и водите Юлиян Попов коментира по време на годишната енергийна конференция на изданието "Капитал", че ведомството му е длъжник на инвеститорите във вятърна енергия. Призна, че не е била проявена ангажираност по темата за съвместимостта на перките с биоразнообразието и не са били направени достатъчно изследвания в тази посока, което е дало път на спекулации за ефекта им.

От 2012 година има инвестиционни предложения за 17-18 ГВ във вятърни проекти, каза Попов. Една четвърт от тях да бяхме реализирали, сега цената на електроенергията щеше да е по-ниска, тъй като те балансират дневната слънчева енергия, заяви министърът.

Зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова на свой ред коментира, че с Електроенергийния системен оператор също се работи за определяне на зони за присъединяване на вятърните проекти и се инвестира в разширяване на преносната мрежа, дигитализацията ѝ и увеличаването на капацитета на трансграничните връзки, за да може да се разшири регионалния ефект от възобновяемине енергийни източници.

Операторите на вятърните паркове ще са длъжни да въвеждат мерки срещу обезспокояването или убиването на защитени видове животни, като тук не влизат само птиците.