Поводът за страх от хантавируса е преди всичко в сферата на теорията, но никога не трябва да се изключва. Този вид доста екзотични вируси по отношение на начина на разпространение в световен план не е реална заплаха заради трудния път на предаване. Това каза проф. Андрей Чорбанов, ръководител на отдел „Имунология“ в БАН, пред Нова ТВ на въпрос има ли повод светът да се плаши от случаите на хантавирус на круизен кораб.

Огромният брой от хантавирусите се предават само и директно от гризачи на човек, чрез контакт с урина и екскременти на гризачи. Проблемният щам „Андес“, разпространен в Латинска Америка, в Андите, има рядката способност да се предава от човек на човек, това е причината на кораба да има повече случаи, отколкото тези, които пряко са били в контакт с този причинител, посочи проф. Чорбанов.

Този пряк контакт не е от автобусен тип, разбирайте, в автобуса, ако има един човек болен от грип, всички ще се разберат. Тук трябва доста интимен контакт, хора, които живеят заедно, имат близък физически контакт, хранят се заедно и така нататък, обясни той.  

Според него най-вероятно е хората, които са се качили на кораба, вече да са били заразени.

"Тук проблемът, който съществува, е много дългият инкубационен период на вируса – от една до 8 седмици. Иначе казано, може да сте посетили едно място, да сте имали контакт, защото туристите влизат навсякъде, по къщи на индианци, в доста по-бедни райони, където явно е, че гризачи има", каза проф. Чорбанов.

Той не изключи някаква локална епидемия след близки хора на заразените с хантавируса, но що се отнася до масова епидемия, по думите му, ще бъде много трудно да представлява много сериозен проблем. 

Имунологът подчерта, че за България в момента далеч по-притеснително е разпространението на морбили. Въпреки че ваксината е задължителна, изключително ефективна и дава имунитет за цял живот, пропуските в имунизационния календар водят до нови огнища.

„Аз лично познавам родители, които убеждават по някакъв начин близки лекари да им издадат фалшиви документи, че децата са имунизирани. В някои райони, особено сред малцинствата, просто има невероятно голям брой пропуски в тези ваксинации“, сподели професорът. Според него провалът на комуникацията около COVID ваксините е накарал много скептици да направят тежкия избор да не ваксинират децата си дори с доказани от десетилетия препарати.