Свръхбогатите живеят изолирано от останалите и техните инвестиционни стратегии също изглеждат значително по-различни от портфолиото на средния инвеститор. „Въпреки че няма официален праг, сантимилионерите или хората с обща нетна стойност над 100 млн. долара са добър показател за влизане в клуба от 0,001%“, казва Кевин Тенг, главен изпълнителен директор на Wrise Wealth Management Singapore, компания за управление на богатството на лица с ултрависока нетна стойност.

В световен мащаб популацията на сентимилионерите възлиза на около 28 420 души и е концентрирана до голяма степен в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лондон и Пекин, сочат данни от Wrise, цитирани от CNBC.

„Тези градове могат да се похвалят със стабилна финансова инфраструктура, жизнени предприемачески екосистеми и доходоносни пазари на недвижими имоти, което ги прави привлекателни дестинации за свръхбогатите“, казва Тенг.

„И тази демография, която „въплъшава изключително богатство“, е селективна, когато става въпрос за инвестиции“, казва той. „Те не инвестират в забогатяване, бързи неща, неликвидни неща днес. Например, това означава, че те наистина не правят публично търгувани акции“, казва Салваторе Бушеми, главен изпълнителен директор на Dandrew Partners, частен семеен инвестиционен фонд.

„Те всъщност дори не инвестират в крипто, вярвате или не. Това, което търсят, е да запазят своето наследство и богатство“, казва Бушеми пред CNBC. 

В недвижими имоти 

В резултат на това портфейлите на милионери често включват „много силни, стабилни части от недвижими имоти“, казва Бушеми.

Тези богати хора гравитират към имоти от клас А на „трофейни активи“ или активи с инвестиционен клас, обикновено построени през последните 15 години. Майкъл Зоненфелд, основател и председател на Tiger 21 – мрежа от предприемачи и инвеститори със свръхвисока нетна стойност – казва пред CNBC, че инвестициите в недвижими имоти обикновено представляват 27% от портфейлите на тези лица. 2.

„Хората с такова богатство обикновено управляват парите си от отделни семейни компании, които обработват всичко, включително тяхното наследство, битови сметки, кредитни карти, непосредствени семейни разходи и т.н.“, казва Андрю Амоилс, анализатор в глобалната фирма за разузнаване на богатството New World Wealth.

„Тези семейни компании често имат подразделения за благотворителни организации и подразделения за рисков капитал, които инвестират в стартиращи фирми с висок растеж“, казва Амоилс. Броят на семейните офиси в света се е утроил от 2019 г. насам, надхвърляйки 4500 по целия свят миналата година с близо 6 трлн. долара управлявани активи комбинирано. 

Алтернативни инвестиции

Лицата със свръхвисока нетна стойност също проучват потенциално закупуване на дялове в професионални спортни отбори, каза Бушеми от Dandrew Partners. „Това е много, много изолирана група за влизане в нея и изисква много повече от пари“, казва той.

Ексклузивността е основна привлекателност, тъй като тези богати хора искат да се смесят с хора с подобен статус, обяснява Бушеми. Притежаването на дял в спортен отбор е начин тези лица да легитимират статуса си, казва той. 

„В САЩ те удостояват с рицарско звание, когато купиш отбор от НФЛ“, подобно на начина, по който американският бизнесмен и милиардер Джери Джоунс купи „Далас Каубойс“ през 1989 г., припомня експертът. Тенг от Wrise също отбеляза, че 0,001% от хората обръщат повече внимание на фиксирания доход, частния кредит и алтернативните инвестиции. Той каза, че частният кредит набира сила, тъй като инвеститорите търсят източници на доходност извън конвенционалните пазари.