Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо.

Най-общо желание за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата. Отново проличава предубеждението на българите спрямо частната собственост – обществото ни, по традиция, предпочита, най-общо казано, държавна собственост на т.нар. дружества за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

Изводите са от януарското изследване от почти тридесетгодишната, ежемесечна, независима изследователска програма, представителна за пълнолетното население на страната – която стои в основата на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“.

Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, според българите. Помолени да избират само една между опции (които могат и заедно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „Водната криза е последствие от промени в природата и климата“. 69% обаче се определят по-близо до варианта „Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите“. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят.

Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.

В средата на януари 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква.

За сравнение, след „Апартаментгейт“ през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление.

Все пак, към момента на изследване (9 – 17 януари) кризата още е в развитие. По всичко личи, че тя ще бъде в развитие още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи.

Две трети по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични./Източник: Новини.бг