ГЕРБ не бърза с обявяването на кандидат-президентската си двойка и няма да променя плановете си заради вече заявените кандидатури. Това заяви по БНТ депутатът от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и бивш външен министър Георг Георгиев. По думите му решението на настоящия вицепрезидент Илияна Йотова да се включи в президентската надпревара не е изненадващо и няма да повлияе върху действията на ГЕРБ.

„Не мисля, че това е някакво състезание, в което трябва да се надпреварваме кой кога ще обяви своя кандидат. Госпожа Йотова с нищо не е изненадала – това беше най-логичният ход от нейна страна. Оттук нататък политическият процес продължава. Тя също има въпроси, на които трябва да отговори, включително кой ще бъде кандидатът ѝ за вицепрезидент. Всички партии имат собствен план, по който се движат, както и инициативният комитет, който предстои да издигне кандидатурата на настоящия президент.“

Той подчерта, че ГЕРБ няма предварително определен график за обявяване на кандидатите си и единствените срокове са тези, предвидени в изборното законодателство.

„Няма срокове, които да ни притискат. Единствените срокове са тези по закона и тези, които Централната избирателна комисия определя – кога започва предизборната кампания и кога официално се регистрират кандидатите. Не мисля, че има някакъв предварително фиксиран план-график, който задължително трябва да спазваме.“

Според Георгиев партията няма да съобразява избора си с кандидатурите на останалите политически сили.

„Ние никога не сме се движили по подобна логика. ГЕРБ винаги е била автономна при вземането на решенията си и се е ръководила от това кое е най-добро за гражданите и коя е най-печелившата стратегия. Не определяме кандидатите си според това какво правят останалите партии.“
Той припомни, че през предишни президентски избори ГЕРБ традиционно е обявявала кандидатите си през септември.

„Традиционно през годините назад именно през септември сме представяли кандидата си за президент и кандидата за вицепрезидент. Напълно логично би било и сега да постъпим така. Но пак казвам – няма нищо, което да ни притиска или да налага избързване. В момента политическата динамика е свързана с работата на новото правителство и с политиките, които то предлага.“
По думите му именно това е пример за политически популизъм.

„Ако това не е популизъм – първо да обвиняваш предишните за всичко лошо, а когато дойдеш на власт да правиш същото, дори в по-големи размери – не знам какво е. Замразени са детските надбавки, няма средства за детската болница, замразена е минималната работна заплата, а в същото време разходите растат. Това е истинският популизъм.“

Георгиев коментира и отношенията между ГЕРБ и формациите от т.нар. демократична общност, след като представители на „Демократична България“ отново изключиха възможността за общ кандидат за президент.

„Колегите от “Демократична България“, а и от “Продължаваме промяната“, са много добри в поставянето на червени линии, граници и ограничения. Истината обаче е, че ако направим ретроспекция на последните пет години, голяма част от политическата нестабилност и случилото се в България след 2021 година е резултат именно от техните действия. Предполагам, че те самите го осъзнават, макар трудно да биха го признали.“

По думите му същите политически сили демонстрират двойни стандарти и по отношение на темата за сигурността. Според него има съществена разлика между искането, отправено към България в началото на годината, и настоящото решение на правителството.

„Огромната разлика е, че в първото искане се говореше за усилено предно присъствие на НАТО и за учение. Това, което поискаха тогава американските ни колеги, беше разполагане на самолетите във връзка с усиленото предно присъствие на Източния фланг на НАТО и във връзка с учение. Сега вече в новата нота се говори за операции в Близкия изток. Това е голямата разлика. Управляващите или трябваше да кажат, че американските колеги са подвели България при първото искане, или да обяснят защо сега основанията са различни.“

По думите му парламентът не е получил достатъчно информация преди вземането на решението.

„Ние така и не видяхме текста на новата нота. Тя беше само цитирана. Никой не проведе дори закрито заседание – нито в Комисията по отбрана, нито в Народното събрание. Още повече, че проектът на решение дори не беше разпределен в Комисията по външна политика, въпреки че говорим за въпрос с политико-военен характер.“

Според Георгиев именно разнопосочните послания на управляващите пораждат съмнения.

„От една страна ни казват, че става въпрос само за логистични операции и че няма никакъв риск. Министерството на външните работи уверява, че няма нищо притеснително. Само преди няколко месеца обаче сегашният министър-председател говореше, че ситуацията с Иран е взривоопасна и че България може да стане цел. Коя от двете позиции е вярната?“

Бившият външен министър коментира и думите на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, според когото България е сред съюзниците, реагиращи бързо на американските искания.

„Това е твърде извадено от контекста. Никога не е ставало въпрос, че България казва 'да', преди дори да бъде попитана. Ставаше дума за ситуацията, в която някои държави отказаха американски самолети да използват техните летища. Тогава естествено се оформиха две групи съюзници – едните изпълняват съюзническите си ангажименти и работят в тясно сътрудничество със Съединените щати, а другите отказаха.“

Георгиев подчерта, че според наличната информация само България и Румъния фигурират с изрично упоменати операции, свързани с Близкия изток.

„В момента само за България и Румъния изрично се говори за операции в Близкия изток. За останалите държави, включително Гърция, става дума за учения и тренировки. Именно затова настояваме да се работи с официалните документи, а не с политически внушения.“

На въпрос дали България е била поставена под натиск от американската страна, Георгиев заяви, че няма информация за подобни разговори. По думите му управляващите използват различен подход към едни и същи теми в зависимост от това дали са в опозиция или на власт.

„Аз няма да се въплътявам в ролята на политици, които говорят за ядрена заплаха за Европа. Не знам докъде може да стигне войната, но знам, че на полето на политиката трябва много внимателно да се борави с думите. Хората ни слушат и подобни изказвания могат да създадат паника и стрес. Ние като политици трябва да успокояваме гражданите, а не да засилваме страховете им.“

Според депутата България трябва ясно да защитава позицията си по отношение на иранската ядрена програма.

Георг Георгиев, ГЕРБ: „Ние не сме страна във войната. Но по отношение на това, че на Иран не трябва да бъде позволено да разработва ядрено оръжие и че осъждаме бруталното потушаване на протестите там с цената на човешки жертви, мисля, че сме на една позиция с Европейския съюз и със Съединените щати. Оттук нататък въпросът каква политика води България е към настоящото правителство и именно то носи отговорността.“

Георгиев отправи критики и към цялостната външнополитическа линия на кабинета.

„Правителството не може да изработи ясна и последователна външнополитическа позиция. По отношение на Украйна се внушава, че България е давала безвъзмездно пари и помощ, което не е вярно. Огромна част от средствата се върнаха обратно в страната по европейските механизми. Само по Европейския механизъм за мир България получи около 400 милиона. Инвестициите в отбранителната индустрия и във военно-промишления комплекс също носят икономически ползи.“

Георгиев коментира и решението на България да поиска изваждането на определени лица от европейските санкционни списъци.

„Обща практика в Европейския съюз е, когато дадена държава има възражения, да се търси компромис, за да не бъдат блокирани целите санкционни пакети. Но не виждам какъв точно е българският национален интерес от това да бъдат извадени Вагит Алекперов, Искандер Махмудов и руският патриарх. Например България вече има действаща дерогация за компанията, която поддържа вагоните на метрото. Защо беше необходимо да се добавя и физическото лице Махмудов? Освен ако няма обстоятелства, които остават скрити за обществото.“

В заключение депутатът от ГЕРБ заяви, че вижда сериозен разрив между обещанията и действията на управляващите.

„Виждам една изключително непоследователна политика – както във външните отношения, така и в бюджета. Виждам огромен дефицит, нарастващ дълг, увеличени разходи и обещания, които няма как да бъдат изпълнени. За мен най-големият проблем е разликата между това, което управляващите говореха, когато бяха в опозиция, и това, което правят днес.“/Източник: Lupa.bg