Започнах да плета кошници, шишета с дървени пръчки още като дете.

Дървото ме привличаше като материал и като ученик по ръчен труд майсторях различни предмети. Правил съм и модели на трактори, разказва Георги Първанов Лятов от Ковачевското село Егълница. Само преди дни навърши 80 години и продължава всеки ден да вдъхва живот на късче дърво, да създава красота, която радва всеки, който е имал късмета да се полюбува на творбите на бай Георги, както всички го наричат.Завършил е Техникума по електротехника в Радомир през 1958 година и след три години в казармата започва работа в Пернишкия завод за стъкло „Кристал“. Там остава до1992 година до закриване на предприятието. Работил е неизменно на различни длъжности като специалист електротехник.

„Обичам си професията на електротехник, но и като работник в стъкларския завод записах и завърших задочно техникума по стъкло и керамика в София и продължих да се занимавам с дърворезба- това идва от вътре, от сърцето ми, то е дълбоко в мен като първа обич“, споделя творецът.От 1970 година започнал да изработва икони от дърво с подръчни инструменти, по-късно си набавял необходимите длета, ножове, специални инструменти , с каквито работят професионалистите дърворезбари. Но къде е границата между дипломирания творец и самоукия? Трудно е да се каже, когато се любуваш на създаденото от бай Георги. Образът сам се явява първо в душата му, а след това и се претворява в дървото.Участвал е в изложба на любителскохо художествено творчество в Перник в първия етап от Осмия републикански фестивал на художествената самодейност, от където има грамота за второ място. Още докато работел в завода изработвал рамки за гоблените, които съпругата му Боянка бродирала. После и снахите Цанка и Аделина се запалили по бродиране на гоблени, а рамките правел свекъра.

Като се пенсионирал и се върнал на село започнал с изработване на бюстове от дърво първо на предците си, после на видни исторически личности и политици. От 1990 г. правел рамки „да си намирам работа след пенсионирането. То на село винаги има работа, но това ме влече“, споделя бай Георги.Дори рамка за огледалото е изработил творецът от Егълница, а творбите му искат виждане, не описване. А пръв критик на работата му е съпругата Боянка. Сега през зимните месеци близо до бумтящата печка Георги Първанов майстори поредната рамка.