Глад за джипита в половин България отчитат от Националния статистически институт. Според данните им за изминалата година броят на общопрактикуващите лекари е паднал до 4015 за цялата страна. Най-сериозен е проблемът в Търговище и Разград, където има съответно 46 и 48 семейни медици. На трето място е Кърджали с 52.

Най-много пък са джипитата в София – 763. Въпреки това дори и столичните лични лекари масово връщат нови пациенти. Причината за това са препълнените им листи от хора, записани в техните практики. За това алармираха потърпевши пред „Телеграф“. Записването при нов общопрактикуващ лекар се случва два пъти в годината – през юни и през декември. Този срок не важи само при промяна на адреса по местоживеене или при закриване на практиката, защото тогава новият избор се извършва по всяко време на годината. Справката от последните години показва, че през лятото този избор правят над 100 000 българи.

За част от тях обаче намирането на нов личен лекар се оказва истинско предизвикателство. Всъщност в съответствие с наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ здравноосигурените лица имат право свободно да избират лекар в лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ на територията на цялата страна, сключил договор с НЗОК.

„Липсва норма, по силата на която общопрактикуващ лекар да откаже вписване в пациентската си листа на здравноосигурени лица, които са го избрали“, категорични са от касата. Те обясняват, че в подобни случаи на отказ пациентите могат да се обръщат за съдействие към съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), както и да подадат жалба.

Данните на НСИ за пореден път показват неравномерното разпределение на медиците у нас. В столицата са концентрирани специалисти като за цели региони от страната. Така например общо хирурзите у нас са 1517. От тях 256 или всеки пети оперира в столицата. За сравнение в целия северозападен район, в който влизат пет области, има общо 152 хирурзи. Както при общопрактикуващите лекари, така и в тази специалност се отчита постоянен спад в броя на практикуващите през последните три години.

Такава тенденция има и при педиатрите, специалистите по пневмология и фтизиатрия, както и по кожни и венерически болести. Уролозите у нас пък са на изчезване. Общият им брой е 511, като в столичните болници практикуват 135 от тях. За сметка на това във Видин, Ловеч и Разград има едва по двама такива специалисти. С един повече са те в Добрич, Враца и Сливен.

За сметка на това кардиолозите у нас се увеличават с всяка година. Така, ако през 2018 г. те са били 1747 за цялата страна, то през изминалата 2020 г. броят им е достигнал 1850. Макар и малък, ръст има и при акушер-гинеколозите, които са общо 1766, а също и при офталмолозите, които от 991 през 2018 г., достигат 1055 през изминалата.

Пандемията от COVID-19 също е оказала влияние. Според данните на НСИ коронавирусът е събудил интереса към три водещи специалности. Това са инфекционистите, рентгенолозите и лабораторните лекари. При всички тях се отчита ръст на практикуващите в лечебните заведения. Въпреки това инфекционистите все още са критично малко – 233 за цялата страна. Във Видин има само един такъв експерт, а в Разград, Добрич и Кърджали са по двама.

Лекарите в Кърджали се оказват най-претоварени, пише „Монитор“. Причината за това е, че там на един медик се падат 411 души. Според данните на НСИ по-сериозни затруднения изпитват също в Добрич и Силистра, където населението на един лекар е съответно 374 и 363. За сравнение в София на всеки медик се падат по едва 180 души.

При зъболекарите пък най-голям е проблемът в Търговище. Там един лекар по дентална медицина трябва да поеме 1800 души. В Силистра този показател е 1670. Общият брой на лекарите у нас е 29 717. Така населението на един лекар средно за страната е 233. Зъболекарите пък са общо 7 312, като на един дентален медик се падат по 946 души. Сериозен глад обаче има за зъботехници, защото в цяла България те са само 1 573.

Медицинските специалисти по здравни грижи в лечебните заведения са 44 676. В това число влизат фелдшерите, акушерките, медицинските сестри, лаборантите, зъботехниците и др. Най-сериозен е проблемът в първите две специалности. Общият брой на фелдшерите в страната е едва 1 919, а на акушерките – 3 251. Медсестрите пък са 29 160, но това е в пъти по-малко от необходимия брой. Най-голям недостиг от фелдшери има в София-област и Перник. Там те са съответно 18 и 20. Дефицитът от акушерки пък е най-голям в Разград.