Независимо дали осъзнават или не, около 7,6 милиарда души - 96% от човечеството - са усетили влиянието на глобалното затопляне върху температурите през последните 12 месеца, твърдят изследователи, цитирани от БГНЕС.

Някои региони са го усетили много по-силно и по-често от други, според доклад Climate Central, мозъчен тръст за климатични науки.

Хората в тропическите райони и на малките острови, заобиколени от поглъщащи топлина океани, са били непропорционално засегнати от предизвиканото от човека повишаване на температурата, за което те почти не са допринесли.

Сред 1021 града, анализирани в периода септември 2021 г. - октомври 2022 г., столиците на Самоа и Палау в южната част на Тихия океан са изпитвали най-отчетливи климатични отпечатъци, твърдят изследователите в доклада.

Скоковете на температурите в тези места обикновено са били четири до пет пъти по-вероятни, отколкото в хипотетичен свят, в който глобалното затопляне никога не се е случвало.

Лагос, Мексико сити и Сингапур са сред най-силно изложените на въздействието на горещините големи градове, като причинените от човека горещини увеличават рисковете за здравето на милиони хора.

Изследователите от Climate Central, ръководени от главния учен Бен Щраус, потърсиха начин да преодолеят разликата между глобалното затопляне в планетарен мащаб - обикновено изразено като средна температура на земната повърхност в сравнение с по-ранен сравнителен период - и ежедневния опит на хората.

"Диагностицирането на климатичните отпечатъци позволява на хората да разберат, че техните преживявания са симптоми на изменението на климата", каза Щраус пред АФП. " Това представлява предупреждение и показва, че трябва да се адаптираме."

Използвайки данни за 7 десетилетия с висока резолюция за дневните температури от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) и две дузини климатични модели, Щраус и екипът му създават инструмент -- Индекс на климатичните промени.

Инструментът изчислява вероятността необичайно топлото време на определено място в даден ден да се дължи на климатичните промени. Например в 26 града в поне 250 от 365-те дни от октомври 2021 г. се наблюдава увеличение на температурата, което е поне три пъти по-вероятно да се дължи на изменението на климата. Повечето от тези градове се намират в Източна Африка, Мексико, Бразилия, малки островни държави и Малайския архипелаг - поредица от около 25 000 острова, принадлежащи на Индонезия и Филипините.

"Ефектът от затоплянето е много по-забележим в екваториалния пояс, защото там исторически е имало по-малка температурна променливост", каза Щраус пред АФП.

Ето защо дори относително скромното повишаване на местните температури, предизвикано от глобалното затопляне, се отразява толкова ясно на индекса, обясни той.

"Температурите на островите са силно зависими от температурата на заобикалящия ги океан", каза Щраус, който също така е направил карта на прогнозираното въздействие на покачването на морското равнище върху крайбрежните райони по света.

"Да се види, че малките островни държави по същество вече са загубили историческия си климат - дори когато са изправени пред загубата на земята си от покачващите се морета - е много несправедливо и трагично."

Спешната нужда от средства за подпомагане на уязвимите тропически държави да се адаптират към климатичните въздействия ще бъде поставена на дневен ред, когато близо 200 държави се срещнат след 10 дни на преговорите на ООН за климата в Египет.

Богатите държави все още не са изпълнили поетия преди десетилетие ангажимент да увеличат финансирането на климатичните промени за развиващите се страни до 100 млрд. долара годишно, въпреки че според оценките на консултативната група на ООН по въпросите на климата - IPCC - годишните разходи за адаптация могат да достигнат един трилион долара до 2050 г., ако затоплянето продължи с бързи темпове.