Американците се отправят към урните днес, за да изберат следващия президент на САЩ. Те също така ще гласуват за членове на Конгреса, които играят ключова роля в приемането на закони.

Победителят в президентската надпревара ще изкара мандат от четири години в Белия дом, считано от януари 2025 г. Държавният глава има властта сам да приема някои закони, но най-често той работи с Конгреса.

На световната сцена лидерът на САЩ има значителна свобода да представлява страната и да провежда външна политика.

Двете основни партии номинират кандидат за президент чрез провеждане на поредица от гласувания, наречени първични избори, и събрания, на които хората избират кой да води партията на общите избори.

Сред републиканците Доналд Тръмп спечели подкрепата на съпартийците си с огромна преднина пред съперниците си. Той беше обявен за официален кандидат-президент на партиен конгрес в Милуоки. Тръмп избра сенатора от Охайо Джей Ди Ванс за свой кандидат-вицепрезидент.

От страна на демократите настоящият вицепрезидент Камала Харис влезе в надпреварата, след като Джо Байдън се отказа насред кампанията и никой друг не се изправи срещу Харис. Неин кандидат за вицепрезидент е губернаторът на Минесота Тим Уолц.

Има и няколко независими кандидати, които се бореха за президентския пост. Един от най-известните сред тях е Робърт Ф. Кенеди-младши, племенник на Джон Кенеди, но той прекрати кампанията си в края на август и подкрепи Тръмп.

Демократите са либерална политическа партия с дневен ред, определен до голяма степен от стремежа ѝ за осигуряване на граждански права, широка мрежа за социална сигурност и мерки за справяне с изменението на климата.

Републиканците са консервативната политическа партия в САЩ. Известна още като Републиканската и Голямата стара партия, тя се застъпва за по-ниски данъци, съкращаване на членове на правителството, подкрепа за издаването на разрешителни за притежание на оръжие и по-строги ограничения върху имиграцията и абортите.

Победителят не е човекът, който получи най-много гласове в цялата страна. Вместо това и двамата кандидати се състезават, за да спечелят отделни вотове, провеждани в 50-те щата. Всеки щат има определен брой гласове в така наречената електорална колегия, отчасти въз основа на честотата на населението. Има общо 538 квоти, а победител е кандидатът, който спечели 270 или повече.

Всички щати с изключение на два следват правилото "победителят взема всичко". Ето защо кандидатът, който спечели най-голям брой гласове, получава всички квоти на избирателната колегия на щата.

Повечето щати клонят силно към едната или другата партия, така че фокусът обикновено е върху няколко определени щата с разделени пристрастия. Те са известни като "бойно поле" или "суинг щатове".

Възможно е даден кандидат да спечели най-много гласове на национално ниво - както Хилъри Клинтън направи през 2016 г. - но въпреки това да бъде победен заради правилото на избирателната колегия.

Повечето граждани на САЩ, навършили 18 години, имат право да гласуват на президентските избори. Единствено Северна Дакота изисква хората да се регистрират, преди да отидат до урните. Всеки щат има свой собствен процес и краен срок за регистрация на избиратели.

Гражданите на САЩ, които живеят в чужбина, могат да се регистрират за гласуване и да поискат бюлетина по пощата, като попълнят Федералното заявление за пощенска карта (FCPA).

Цялото внимание ще бъде насочено към това кой ще спечели президентството, но гласоподавателите ще избират и нови членове на Конгреса - органът, който приема законите. Конгресът се състои от Камарата на представителите, която има 435 места, и Сената - 34 места.

В момента републиканците контролират Камарата, която инициира решенията за държавни разходи. Демократите пък отговарят за Сената, който гласува за ключови назначения в правителството.

Тези две камари приемат закони и могат да действат като проверка на плановете на Белия дом, ако контролиращата страна в която и да е камара, не е съгласна с президента.

Обикновено победителят се обявява в нощта на изборите, но през 2020 г. преброяването на всички гласове отне няколко дни.

Периодът след изборите е известен като преход, ако има смяна на президента. Това дава време на новата администрация да назначи министри от кабинета и да направи планове за предстоящия мандат.

Президентът официално полага клетва през януари в годината след провеждането на вота. Церемонията е известна като "встъпване в длъжност" и се провежда на стълбите на сградата на Капитолия във Вашингтон./Източник: Lupa.bg