ГЕРГЬОВДЕН «ОЖИВЯВА» В ОБЩИНА ЗЕМЕН

По Проект с рег. № BG05M9OP001-4.001-0163-C01 «Походът на обичаите. Създаване на заетост, предприемачество и иновативни предприятия чрез въвеждане на иновативни форми на подкрепа, производство, маркетинг и разпространение на местните самобитни културно - фолклорни традиции и обичай и местните продукти, свързани с тях в община Земен» по ОП РЧР 2014-2020 г. с Бенефициент – община Земен;

Проектът "Походът на обичаите" цели да преоткрие, популяризира и развие традициите и обичаите в община Земен, чрез пресъздаване на различни празници, традиции и обичаи като Сурва, Сирни Заговезни /Прошка/, Баба Марта, Гергьовден и други.

На връх Гергьовден в село Пещера малки и големи, млади и стари се включиха в пресъздаване на българските традиции, свързани с празника. И както традицията повелява, имаше питки, зелник и баница в подница, агне в трап и още много други вкусотии, приготвени по автентични български рецепти. 

Гостите на празника се радваха на изложение на овце, демонстрации на заквасване на кисело мляко, биене на мътеница в бучка, подсирване на сирене, предене и чепкане на вълна, плетене и какво ли още не.

Представителите на работната група и целевата група по проекта, съвместно с НЧ «Крюгер Николов 1922» с. Пещера, НЧ «Светлина 1924» гр. Земен и Сурвакарско сдружение с. Елов дол пресъздадоха обичая Гергьовден и характерните за този празник дейности: квасене на мляко, биене на мътеница, премуз, билявище, китене, печене на агне в трап, печене на баница в подница и др.

По - възрастните показаха на по - младите представители от Целевата група как се замесват обредни хлябове, баници и зелник, характерни за нашия район. Приготвиха и много други характерни за нашия район ястия и гозби като печено агне в трап и курбан.Пресъздадаоха се обичаите:

 Билявище – брането на билки, с които се кърмят овцете /кърмило/. Обичая се изпълнява преди обичая премуз. Билките, които се включват са: маслениче /за масленост на млякото/; здравец /за да са здрави животните/; меча лапа /за да бягат мечките от стадото/; силина /за да е силно млякото/; млечка – за да са млечни овцете. Всички тези билки се смесват с кърмилото /трици/ и се захранват овцете.

Премуз – след като се накърмят овцете се прави този обичай. Тогава за първи път се лачат /отделят/ агнетата от овцете и за първи път се дои. Задължително се подсирва сирене. На ведрата /котлетата/ за млякото се закичват китки – здравец, силина, върба. Слага се венец на овцата родила първото агне през годината. Бие се мляко в бучка, която е украсена също със здравец, силина и върба.

Китене – Очуква се върбова пръчка и кората се връзва на кръста на всички хора. Закичват се още силина и здравец за здрав кръст при жътва, да са жилави хората.

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ НА ГЕРГЬОВДЕН

            През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво. Вярва се, че който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче. Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.

Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка.                                                                                                              

ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА

            Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. Курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъстват още печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, вино. А млечни продукти назаем да не се дават.

ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му - да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Западна България го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва.

В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи.

В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката ¬ “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.

           ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. - приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче - млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите.

Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза - да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните.

Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

            Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, теглят се на кантар. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието.

Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво, добре е да е орех. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.

С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.

Работната група и целевата група по проект "Походът на обичаите" със съдействието на НЧ "Светлина 1924" - гр. Земен и НЧ "Крюгер Николов 1922" - с. Пещера, както и Сурвакарско сдружение с. Елов дол вземат активно участие във фестивали и събори, на които се представят традиции и обичаи като:

ü  Най - голямото събитие на Граовска област, на манастирските ливади над село Гигинци - Църногорски събор, където пресъздадоха обичая Граовска сватба, демонстрираха и показаха на желаещите как се плете на игла с една кука, как се плетат чорапи на пет игли, как се изработват маски за обичая Сурва , как се бродира на панама, как се плетат кошници и сувенири от хартия, как се пече питка и баница в подница,как се меси и суче баница и много други;

ü  ХIII Международен фестивал "Лесковашки карнавал"- гр. Лесковац.