Алексей Петров винаги се е срамувал от един безспорен факт в живота си - помашкия си произход. Убитият в сряда по обяд страховит гангстер, самолегендирал се като "доцент", "бизнесмен" и "експерт по национална сигурност" (според Леа Коен дори е готвел да стане професор!) всъщност е роден с друго име. Когато се появява на бял свят на 23 април 1962 г. в село Бабинци, родителите му - много бедни и неграмотни трудови хорица, го кръщават Асан. Трите му имена са АСАН ИБРИМОВ ОМЕРОВ. 

Чак когато е на 8 години, го преименуват на Алексей, и то насилствено - по волята на държавата. Името му е избрано от официално утвърден от държавата списък-именник. Би следвало това да е трагедия за хлапето, но не -то истиски се радва. Новото име дава нова легитиност на малкото помаче - то вижда шанс за равен старт в живота, възможност мизерията и бедността и скромния селски произход завинаги да останат в миналото.

Българомохамеданският произход на Алексей Петров винаги му е бил страхотен комплекс, казват негови познати. "Той настръхваше на тази тема. Вбесяваше се, когато някой го попита дали е християнин или бегло намекне за произхода му", разказва пред Lupa.bg човек, който години наред е бил в най-близкото му обкръжение. Петров дори е правил опити да заличи в архивите факта, че е роден под името Асан. Категорично забранявал на родните си майка и баща да го наричат с името, което са му дали при раждането му. 

Всъщност, с родата си Трактора бил в много особени отношения. След като го арестуваха през 2020 г. по време на акцията "Октопод", майка му призна пред медиите, че от години не го е виждала. Много рядко й се обаждал по телефона, да я чуе набързо как е, след което внезапно прекъсвал разговора. "Той нали е много зает, важен човек е, от него зависят хора, има работа...", опитваше се да го оправдае клетата му майчица. Самата тя, въпреки че сина й беше един от най-богатите и всесилни хора в държавата, живееше доста аскетски в схлупена селска къщурка с оскъдна мебелировка от соца, найлонови покривки, а вместо календар, на една от стените се мъдреше изрезка от пенсионерски вестник с месеците и дните... Напълно забравена от наследника си, който очевидно се е срамувал от нея.

Майката на Трактора е била гледачка на волове години наред, а сина й усърдно помагал в тази дейност. Малкият Асан излизал в ранни зори с нея, за да разхождат биволите, и се прибирали по тъмно, спомнят си негови съселяни. 

"Дядо му Омер отглеждал волове, които по това време са единственото превозно средство "4 х 4" върху каменистите чукари. От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка - ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба", пише в свой репортаж през 2010 г. журналиста Руслан Йорданов във в. "Стандарт". Той посещава родното място на Алексей Петров във връзка с акцията "Октопод", стартирала по това време - за да събере свидетелства на негови съграждани. Малцина се съгласяват да говорят, но все пак се появяват любопитни свидетелства за една от най-мрачните персони на българския преход.

"Моят татко Асан го биха зверски в милицията, държаха го със седмици в килия, докато накрая склони да прекръсти и децата си. Дядото на Алексей също много го тормозиха, и той няколко нощи спа в милицията", спомня си Ибришим от с. Бабинци. Ибришим е учил 4 години в един клас с Алексей Петров в началното школо в селото. След часовете с бъдещия мафиот гонили топка по ливадите и играли на "юф" - нещо като овчарски голф, който се играе с криваци. През останалото време пасели конете и воловете.

"Родата на Алексей е много сиромашка. Дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му Гена се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското", споделя през 2010 г. пред медиите Ибришим. След 10 ноември той не връща мюсюлманското си име Ибрим, тъй като всички официални документи се водят на второто му "аз". От Бабинци едва трима-четирима човека си връщат взетите през 1970 г. имена. В селото никога не е имало джамия, а сега, главно при погребения, викат от Галата ходжа, който пък бил родом от родопските села.

В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Гена. След това той е записан в милиционерското училище в Пазарджик. Дават го там, тъй като му е гарантирана прехраната - хранят ги три пъти дневно, имат и подслон в пансиона. Именно в този период Асан Омаров се отчуждава от родителите си. Вбесява се, когао се обръщат към него с името, което са му дали, и ги поправя: "Не познавам такъв човек! Казвам се Алексей!".

През 2009 г. Трактора вдига параклиса "Покров Богородичен" на връх Бабинци край родното си село - за целта кара негови фирми да отпуснат над 80 000 лева за градежа. На ктиторската плоча като дарител е посочен той, с името Алексей Петров. Родното му оригинално име - Асан Омеров, е завинаги зачеркнато...