Информацията за схемата, по която са се източвали парите за пенсии, е оскъдна. Експерти казват, че най- вероятно става дума за фалшиви документи за стаж преди 1997-а година, когато НОИ не е разполагал с електронен регистър, съобщава bTV, цитиран от БЛИЦ

 Стажът за този период се доказва с трудова книжка и т.нар. УП-та. При съмнение служителите на НОИ правят допълнителна проверка.  Когато човек подаде документи в осигурителния институт, служители преценяват има ли право на пенсия, преписката минава и през инспектор и двама контрольори. И накрая решението с размера на пенсията се подписва от длъжностното лице по пенсионното производство. Подпис на директор на поделението на НОИ не се поставя.

  За стажа преди 97-а се разчита на документите, които човек представя. При съмнение, НОИ може да направи проверка дали наистина той е работил в посочените фирми, на каква длъжност и с каква заплата. Ако някоя от тях вече не съществува - документите й, които засягат пенсионните права, се пазят в  НОИ.

  "Няма толкова архивна информация за това какви осигуровки са плащали, на какъв доход са се осигурявали и потенциално това дава възможност за повече злоупотреби", коментира Георги Вулджев, макроикономист в ЕКИП. По-големи са изкушенията за фалшифициране на категориен стаж, т.е. на работа при тежки условия, защото този стаж има по-голяма "тежест" в пенсионната формула. В схемата би трябвало да са замесени и фирми, които издават фалшивите документи, че хората са работили за тях. На този етап обаче разследващите не съобщават имена.

 Елена наблюдава с огорчение ситуацията. Избрала е да придобие пенсия по честен начин, но от години удря на камък. Заради документални неточности не й признават няколко години стаж и така остава без пенсия. Почти 30 години гледа болния си син. От тази година при изчисляването на пенсията, с някои изключение, се взема предвид само доходът след 2000 година, т.е. само за периоди, за които НОИ има електронен регистър. Промяната беше направена и заради съмнения за злоупотреби с по-старите периоди. Друга скорошна акция, но срещу фалшиви ТЕЛК-ове, завърши с това, че Апелативният специализиран съд остави без мярка за неотклонение четиримата варненски доктори, тъй като няма доказателство, че са искали и получавали подкуп