За второто тримесечие на годината най-високата средна брутна заплата е в Югозападния район на страната, показват данните на Националния статистически институт, а сумата е 2163 лева - първенец е столицата, а с най-ниски възнаграждения са в област Кюстендил.

На общинско ниво сметките стоят по различен начин. Малки общини с големи работодатели държат първите места. Според последната статистика на Института за пазарна икономика от преди две години на призовото място е Челопеч, а след това се нареждат Козлодуй, Пирдоп и Раднево. Общини с развита добивна промишленост, както и с големи предприятия в енергийния сектор.

Най-високите заплати освен в IT сектора, обикновено са там, където промишлеността е напреднала. Ярък пример за това е Челопеч. Според последната статистика средната брутна заплата там е 2 628.

„Добри възнаграждения, доволни работници. При нас почти нямаме домакинство, което да не е зависимо по някакъв начин от предприятието на територията на общината”, твърди Николай Николов.

За първи път в рудника Николай влиза преди 28 години, а сега - макар и пенсионер, пак работи там.

„Аз имам колеги, които ходиха навън, работеха международни шофьори, и се върнаха пак тук. В рудника, или във фирми, които работят с рудника. Но определено, ако го нямаше предпиятието, ако я нямаше промишлеността, нямаше да сме такъв район”.

Кметът Алекси Кесяков има шеговито обяснение защо Челопеч, макар и община с около 1700 жители, години наред заема първа позиция по средни заплати и изпреварва дори София.

„Точно, както ми го обясни един от предишните собственици. Отивайки при него като синдикален ръководител, говорейки по въпроса със заплататите и му казва „Вие изнасяте данни, че заплатите в рудника са големи, а всъщност работниците сме с доста ниски заплати и не сме доволни”. А той казва „Виж сега, ще ти го обясня по следния начин. Ти примерно ядеш две кюфтета, а аз ям 10, което означава, че средно ядем по 6”. Та всъщност това е краткият отговор защо излизат така резултатите”, посочва инж. Алекси Иванов Кесяков - кмет на Челопеч.

А извън шегата освен, че възнагражденията са добри, хората без работа тук не са много. Местната власт отчита безработица около 1%.

„Виждаме едни по-високи заплати по оста София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора и Бургас. Не е учудващо, че най-ниски са в областите, в които икономическата дейност е по-ограничена”, твърди Зорница Славова - старши икономист ИПИ.

Заплатите от банкомат най-бързо се теглят в Кюстендил. И не защото тук банкоматите са бързи, а защото заплатите са малки, рекордно малки, и това го знаят дори и банкоматите. Средното възнаграждение за второто тримесечие на годината в областта е 1 126 лв.

Така безработицата тук е 6,5 на сто, а обявените работни места са едва 140, отчитат от Бюрото по труда. По-голямата част от тях за хора, без висше образование.

„Местата, които са обявени, са повече в шивашкото и обувното производство, също така продавач-консултанти се търсят, сервитьори. Хората най-често търсят професия, която да се доближава до тяхното образование и естествено, не на последно място, заплащането, което се предлага”, заяви Силвия Илиева , дирекция „Бюро по труда”.

Освен Кюстендил на дъното в статистиката по най-ниски заплати са още в областите - Хасково, Благоевград и Видин. Икономисти отчитат още, че заплатите в страната трудно компенсират инфлацията, а най-фрапантна е разликата в сектор „Здравеопазване”.

„Ако сравним данните виждаме, че само единствено в област София ръстът на заплатите изпреварва макар и с малко инфлацията, но във всички други, най-големи са разликите в Търговище и Разград”, твърди Зорница Славова, старши икономист ИПИ.