Много се надявам новото българско правителство да не се огъне, да продължи да защитава българската позиция, която многократно е потвърдена от различни институции, на различни нива и в различни формати и която успяхме да защитим и чрез Френското предложение. Какво означава това? Означава да видим текстовете за българите, които трябва да бъдат записани в Конституцията като държавотворен народ, да бъдат гласувани в парламента на РСМ, едновременно с това да се спазват двустранните протоколи и Договора за добросъседство, и всичко онова, което те са поели като ангажимент. Това заяви в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR вицепрезидентът Илияна Йотова.

"Виждам известни колебания и в нашите европейски партньори. Сякаш им е вече досадна темата за РСМ. Ако за тях тя е досадна, то за България е тема от национален интерес. И затова казвам, че се надявам новото правителство да не се огъва по тази тема, защото знаем, че предишният (редовен) кабинет беше почти предал българската позиция. Още повече - в лицето и на своите съветници, които знаете, няма защо да припомням - към тях има и досъдебно производство за буквално предателство на българската позиция", каза вицепрезидентът в разговор с Милена Милотинова.

На 30 май на извънредното изслушване на службите в НС директорът на ДАНС- Пламен Тончев каза, че кабинетът "Петков" не е защитавал националния интерес и че „съветник към министър-председателя в тогавашния момент е съгласувал позициите на Министерството на външните работи с гражданин на Република Северна Македония". ДАНС разследва съветника за шпионаж, като досъдебното производство е свързано с вдигането на ветото пред еврочленството на Република Северна Македония. Въпреки че Тончев не назова конкретно име, по непотвърдена информация става въпрос за Весела Чернева - съветник на Кирил Петков по външната политика. А преди година тогавашният външен Теодора Генчовска говори пред НС по темата, заявявайки, че премиерът и в частност неговата външно-политическа съветничка са се опитали да ревизират българската позиция, окачествявайки тези действия като "двойна външна политика".

Става въпрос за това, че целият много мъчителни труден преговорен процес с нашите колеги от РСМ всъщност са ставали достояние предварително, преди да се изработят българските позиции. Знаете ли, дълбоко в душата си много се надявам това да не се окаже истина. Но нека да видим, други са органите, които трябва да кажат", допълни тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

По повод на писмото на президента Румен Радев до евролидерите, в което той настоява за изпълнение на ангажиментите от страна на Скопие вместо да не се разчита на лобизъм, Йотова заяви: "Години наред беше  оставена в нашите европейски партньори тази превратна представа, че имаме само исторически спорове, които не би трябвало да са пречка по пътя за членството на нашите съседи. Затова президентът написа това писмо за пореден път, за да подсети нашите европейски партньори, че да, тук става въпрос и за история, но тук става въпрос преди всичко за европейски политики и за всичко онова, което ни събира в Европейския съюз. Доста трънлив път на присъединяване, който България също трябваше да измине с цената на не по-малки компромиси. Но ние успяхме. Не може да има сега двойна стандарт към друга държава членка."

По отношение на безпрецедентното лобиране от страна на Скопие във връзка с доклада на ЕП, за което признава в интервю от май 2023 външният министър Буяр Османи, Йотова заяви: "За цялата ми 10 годишна практика аз с най-голямо учудване разбирам какво се случва там, защото само преди няколко години това не беше възможно."

Тя припомни, че за всеки доклад на Европейската комисия, който отчита напредъка на една държава, по пътя на нейното членство, се изготвят доклади и след това се гласува резолюция на Европейския парламент.

"Тази резолюция има своите докладчици за различните политически партии вътре и парламентарни групи в ЕП. Тези хора се събират, отчитат всяко едно мнение, всяка една препоръка, всяко едно изменение, което е вкарано вътре, правят се компромиси, за да могат да минат определени текстове и всичко това става в много затворен кръг, така че да не се позволява никакво обиране, особено когато става въпрос за външно-политически въпроси, когато е много деликатна темата, както в случая, и една страна, държава членка България има изисквания. И изведнъж ние разбираме, че външният министър на РСМ не само, че е бил в непрекъснат контакт с част от тези евродепутати, но едва ли не той е продиктувал определените текстове и е пожелал да бъдат изтеглени други текстове, които български евродепутати са настоявали да има вътре, защото те визират продължаващия език на омразата към българите в РСМ, че не се изпълнява двустранният протокол и няма никакво развитие за отваряне на досиетата от преди 1989 година и за това как е процедирано с българите в тогавашната Югославска република Македония, както и промяната в учебниците и много други неща, за които, всички наши европейски партньори се съгласиха да бъдат условия за преговорен процес с РСМ. Това лобиране, според мен, изисква определена проверка от страна на ръководството на Европейския парламент. Аз смятам, че трябва да има сигнал до това ръководство на ЕП, за да се види как така един външен министър на държава, която се е запътила да става член на ЕС, може така да влияе върху евродепутати: защо и срещу какво. Така че това писмо (на президента Радев д евролидерите) беше изключително навреме, за да сигнализира още веднъж европейските лидери за същината на въпроса в нашия спор с РСМ. Това са правата на българите", каза Йотова.

По думите ѝ вероятно "определени политически сили, някои определени съветници в кавички, ще се присмеят на подобен подход (б.р.  писмото на президента до евролидерите), "защото те нямат пред себе си задача за защитаване на български интереси, а нечий друг. Но ще кажа и на нашите зрители, ще кажа и на тях, че единственият аргумент с който президентът написа това писмо, е действително да се защитава българския национален интерес", поясни Йотова.

"В последното интервю на министър-председателя на РСМ г-н Ковачевски има така доста сериозно похвално слово за Кирил Петков като бивш министър-председател, който, едва ли не, не е бил разбран. А всъщност, ние много добре знаем, че Кирил Петков беше на една крачка да предаде българската позиция. Очевидно в РСМ се толерират такива политици. Знаете ли, дава ми някаква утеха и надежда фактът, че прочетох едно изявление на сегашния министър-председател академик Денков, който постави темата за текста в Конституцията на нашите съседи за признаването на българите там. Надявам се той да е разумният политик. От друга страна недоумявам как на първото му участие на срещата на върха в Брюксел по никакъв начин на официално ниво тази тема не беше поставена. В крайна сметка, това е един от най-сериозните външнополитически приоритети на България и нещо, което действително трябва да бъде защитавано много твърдо", коментира вицепрезидентът пред Милена Милотинова.

"Сигурно някой ще каже: "Да, но в формалния дневен ред на последното заседание на среща на върха в Брюксел нямаше точка за Македония". Само че аз бих опонирала веднага – винаги на такива заседания, на такива срещи има една последна точка "Други или разни", в която държави, които имат особен приоритет по определена тема, могат да поставят от своя страна своето виждане, да поискат коментари от своите колеги в рамките на Съвета и така нататък. Такова нещо, поне аз не съм информирана, да е било поставено отстрана на българския министър-председател. Второ, вече беше изтекло изявлението на господин Борел като върховен представител на ЕС по външната политика. Аз смея да се надявам, че това изказване е повече, как да кажа, брюкселско изказване, с  общи фрази, не толкова лично отношение, а може би недостатъчно вникване от страна на господин Борел докъде и как е стигнало развитието на преговорния процес с РСМ, предстои или не предстои нова междуправителствена конференция, какво се очаква от нея, какво трябва да стане, за да може тя да се проведе и т.н.", коментира Йотова интервюто на Жозеп Борел пред БНР в частта, в която той е цитиран да заявява, че от страна на ЕС няма пречки за присъединяването на  РСМ.

Вицепрезидентът също така уточни, че няма нови или допълнителни изисквания към РСМ от страна на България, а всичко е записано в одобрената от Съвета на ЕС и от самата РСМ Преговорна рамка на базата на Френското предложение.

В коментар на изтеглянето от страна на докладчика Илхан Кючюк на съгласувания компромисен текст за българите в Доклада на ЕП, известен като Компромис 18, а след това - и на отлагане гласуването на целия доклад, Йотова коментира: "В този компромис се съдържаха поправки, за които България настояваше, свързани точно с това: с продължаващият език на омразата, с това, че не са отворени досиетата, с това, че няма никакъв напредък в ученото съдържание. Неща, които европейските партньори, пак се повтарям, бяха съгласили. Изведнъж този компромис се изтегля, все едно да задраскам един текст, в друг по-голям текст. Отложено беше гласуването на цялата резолюция, защото официалното обяснение беше, че не може да се намери мнозинство точно за тези текстове, които са от интерес на България. Само че ми позволете да бъда много голям песимист за това, че ние отново ще можем да вкараме този компромис в текста и интересът на България да намери своето място в тази резолюция есента, когато би трябвало да е следващото гласуване. Но дори да предположим, че има такава хипотеза оттук нататък - буквално трябва да впрегнем всички сили, на всички нива, правителствени, евродепутати, национален парламент, нашата институция, за да можем да убедим нашите партньори в Европа да ги гласуват. Защото иначе, ние много добре знаем какъв е интересът на нашите колеги от РСМ. Когато няма такъв текст в тази резолюция, те ще излязат и ще кажат: "Ама какво искате Вие от България? Ето вижте, какво казват европейските институции."

Ще станем ли страна -членка на Шенген и за новия български еврокомисар - целия разговор на Милена Милотинова с вицепрезидента Илияна Йотова-. /източник: Днес.бг