Като деца летните ваканции сякаш продължаваха цяла вечност, чакането до Коледа изглеждаше безкрайно, а една учебна година – почти цял живот. С напредването на възрастта обаче усещането често е съвсем различно – месеците се изнизват неусетно, рождените дни идват един след друг, а понякога имаме чувството, че Нова година е била едва вчера.

Разбира се, времето не започва да се движи по-бързо. Променя се начинът, по който го възприемаме.

Едно от обясненията е свързано с пропорцията, която определен период представлява спрямо целия ни живот. За 10-годишно дете една година е една десета от живота му. За човек на 40 години същата година представлява едва една четиридесета. Така един и същ период може да се усеща различно в зависимост от възрастта.

Но има и друго интересно обяснение – начинът, по който мозъкът създава и съхранява спомените.

Детството е изпълнено с „първи пъти“

Когато сме малки, почти постоянно преживяваме нещо ново. Първият учебен ден, първото море, първото пътуване без родителите, първият концерт, първата любов, първата работа.

Новите преживявания изискват повече внимание и създават множество отличими спомени. Когато по-късно погледнем назад към такъв период, той ни изглежда богат на събития и сякаш е продължил по-дълго.

С възрастта ежедневието обикновено става по-предвидимо. Ставаме по едно и също време, пътуваме по познат маршрут, работим, прибираме се и изпълняваме сходни задачи.

Когато дните много си приличат, мозъкът няма причина да запаметява всеки един от тях като напълно отделно преживяване. Затова, поглеждайки назад, цели седмици или месеци могат да ни се струват като един кратък период.

Рутината може да „ускорява“ годините

Вероятно сте забелязали нещо подобно и след пътуване. Три дни на непознато място, изпълнени с нови гледки, хора и преживявания, могат да оставят повече спомени от няколко обикновени седмици у дома.

Именно разнообразието е една от причините определени периоди да изглеждат по-дълги, когато си ги припомняме.

Това не означава, че трябва непрекъснато да пътуваме или да правим нещо грандиозно. Дори малките промени могат да нарушат автоматичния режим на ежедневието – нов маршрут до работа, различно място за вечеря, нов спорт, хоби или среща с хора, които не сме виждали отдавна.

Можем ли да „забавим“ времето?

Буквално – не. Но можем да направим така, че периодите от живота ни да оставят повече следи в паметта.

Новите преживявания ни карат да обръщаме повече внимание на случващото се около нас. А колкото повече отличими спомени имаме от даден период, толкова по-богат може да ни изглежда той, когато погледнем назад.

Може би затова като деца едно лято изглеждаше безкрайно – не защото дните бяха по-дълги, а защото почти всеки от тях носеше нещо ново.

И може би начинът да накараме живота отново да изглежда малко по-бавен не е да търсим повече време, а да създаваме повече моменти, които си струва да запомним. /Източник: Дарик нюз