Дни наред перничани не могат да се отърсят от силното земетресение, което разлюля областта на 22 май.  Тогава земните недра се разстресоха с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Трусът обаче силно отекна в психиката на хората, които и до днес не спят спокойно, много не са се прибрали от тогава по домовете си, а други просто са се отчаяли от загубата на "здрава почва" под краката си."За да се преодолее стреса е необходимо да се потърси помощ от психолог. Или пък да се напише писмо за преживяното от земетресението, все едно е до някой близък". Това твърди народният представител Ирена Соколова, която е психолог.- Г-жо Соколова, къде преживяхте земетресението от 22 май?- Бях си у дома с децата и съпруга ми. Спяхме до мига, в който чухме тежкия тътен и шума от падащи предмети.- Какво се случи?- Първото усещане е на ужас, но то беше мигновено. Скочихме от леглото за да изведем децата, осъзнахме, че е земетресение. Всеки от нас гушна по едно от децата и застанахме под касите на вратите. Беше започнал вторият трус. Навсякъде в стаите беше прашно от разрушената стена и падналата мазилка.- Казвате, че ужасът е бил мигновен, а след него?- Усещах силно напрежение, в което хем пазех самообладание, хем имаше ниво на трескавост.Така става с една част от хората. При среща със силен стресор се разрушава връзката между амигдалата /частта в мозъка, която отговаря за емоциите/и мозъчната кора. Влиза се във фазата на "героизъм". Това помага да се изолират ненужните и пречещи емоции на страх, притеснение и т.н и започваш да действаш автоматично, както са те учили, че е правилно. Не се контролираш дали действаш съзнавано или несъзнавано. Това е стратегията "борба", но има и хора, при които страхът блокира всякакви реакции. Изпадат в безпомощност и паника.- Много хора споделиха, че не са знаели какво да направят.- Ако никога целенасочено не са обучавани какво се прави при различни кризи или бедствия, те не биха знаели какво да правят. Ако обаче са обучавани с практически курс, то мозъкът помни наученото и в отсъствие на емоциите прилага запомнените команди. Когато свърши и вторият трус сложих в една чанта документите, пари и телефоните. Облякохме се за минути и излязохме пред блока.Първата нужда, която се появява в такъв момент е да имаш повече информация за случващото се, както и да разчиташ на човек с власт и авторитет, който да гарантира, че се прави най-доброто. Съпругът ми започна да звъни на родителите ни, а аз на директора на полицията, областния управител и министър Цветанов.- Как се отрази труса върху психиката на перничани?- Преживяването на земетресение, с подобна сила е тежка травма. Трусът не беше един, а множество. Те продължиха доста дълго време повече от 10 дена и дори и да беше казано, че ще следват поредица от леки земетресения след първите два силни труса, това не успокояваше, а увеличаваше напрежението. Човек попада в състояние на криза след преживяване на силен стрес. Има няколко фактора, с които стресорът въздейства, това са силата, продължителността, мащабът върху, който се разпростира и фактът до колко човекът е подготвен да посрещне такъв стрес.Първоначално бе преживяването на ужас, че се случва нещо, което застрашава живота ти, а ти нямаш никакъв контрол над ситуацията.В подредения си живот сме свикнали да контролираме почти всичко около себе си, времето, температурата, хората, обкръжението. Подчинили сме природата и света като цяло на желанията си. Това, което ни показа земетресението, е че нямаме никаква истинска власт и природата може да прави с нас каквото тя е предвидила.След всеки следващ трус страхът се увеличаваше, защото все по-ясно разбирахме, че сме оставени единствено на благоволението на природата.Първоначално настъпващата фаза на "героизъм" продължава до 24 -36 часа, като се наблюдават рязко променени емоции, частично неадекватно поведение и множество физически оплаквания.След това, около месец след събитието настъпва втората фаза "на обърканост". Започват да се проявяват трайно и натрапчиво множество симптоми на влошена до невъзможна адаптация на пострадалия. Страх, гняв, депресия, безпричинен плач, самоизолация, агресия, повишена чувствителност.- Наистина с всеки изминал ден всички ставхме по-нервни, по- недоволни....- Така е. Точно, защото сме свикнали да контролираме ежедневието си, сега търсехме кого да обвиним за случилото се. Това е периодът, в който се търсят виновни, търсят се непрекъснато обяснения за причините, нарастват лавинообразно нетърпимостта, конфликтите и скандалите между хората.За това беше много важно точно в началото на този период да дойдат важните хора, на които вярваме и се уповаваме. Всеки авторитетен човек на властта, който дойде в тези 5-10 първоначални дни беше спасително важен за психичното и емоционалното оцеляване на пострадалите. Всъщност само няколко часа след труса, на зазоряване аз и кметовете на пострадалите общини тръгнахме почти от къща на къща и сред хората, за да не губят надежда и да се почувстват подкрепени. Това продължи през цялата следваща седмица.Третата фаза на проява на кризата, в която вече навлизаме е тази на посттравматичното стресово разстройство/ПСТР/. Тя не се проявява активно при всички, само около 4% от пострадалите развиват симптомите, но проявите й са много показателни. Това са хора, при които страхът, изтощението, отчаянието, нежеланието да се приберат по домовете си нарастват. Те са с множество психични и телесни оплаквания, занемаряват себе си и грижата за деца и близки. При тези хора се налага задължителна и по-продължителна психотерапевтична работа.- Какви са стресовите прояви при хора претърпели подобни бедствия?- Те са и в емоциите, и в поведението и телесни оплаквания. Най-осезаем е страхът. Той е в състояние да блокира всякаква разумна реакция. След първите 36 часа от събитието, в които човека се справя така да се каже "автоматично" и почти не обръща внимание на състоянието си, емоциите са тези, които започват да владеят поведението. Това, което всички изпитваха, а мнозина все още изпитват е усещането за люлеене, все едно,че има земетресение и това преживяване е абсолютно достоверно за преживяващият го. Реагиране почти с ужас на всеки по-силен шум. Честото сънуване на кошмари свързани със земетресение. Повърхностен, кратък и нерелаксиращ сън с усещането, че се събуждаш уморен. Трябва да кажа, разбира се, че различните хора се справят по различен начин с преживяното, но изброените симптоми са характерни за всички подложени на подобен стрес. Особеното утежняващо обстоятелство бе фактът, че трусът не беше еднократен, а различни по сила и продължителност трусове следваха ежедневно. Това отключи у част от хората преживяването за безнадеждност и безмисленост  т.е.загуба на всякакъв контрол върху живота и невъзможност да влияеш на обстоятелствата.Това беше и периодът, в който заради страха и изострената чувствителност на всички претърпели земетресението се приеха за достоверни нелепите предсказания и катастрофичните прогнози на различни шарлатани. - Как да ги преодолеем?- В състоянието на страх и уязвимост, в което бяхме, лошите новини и тежките прогнози се възприемат многократно по-лесно от уверенията и на най- известните сеизмолози, че обстановката се нормализира. Ние и културално имаме традиции да вярваме на гадания и предсказания. Това, което можем да направим, за да преодолеем по-лесно симптомите на травмата, е най-вече да познаваме по-добре проблема наречен посттравматичен стрес, както и да сме по-информирани и обучени как се реагира при различни бедствия.В първите дни след земетресението в най-застрашена и уязвима група се превърнаха хората, които работеха почти без почивка в обслужващия и помагащия сектор. Полицията, гражданска защита, администрацията, която поемаше потока от граждани, данъчната служба, социалните инспектори, медицинските специалисти, учителите и всички, които хем бяха жертви на стреса -уплашени и притеснени, хем трябваше да успокояват, да обгрижват и да са опора на хората нуждаещи се от техните услуги. Най-напред и организирано трябваше да се погрижим за тях за да не изгубят контрол и да могат да продължат работата си. Специалисти от Дружеството на психолозите, Института по психология на МВР и БЧК започнаха психологични консултации и с граждани, и с екипите на институциите. Тези консултации продължават и до момента.Това, което човека сам може да направи за себе си за да облекчи преживяването на симптомите на стреса е съзнателно и с подробни мисловни картини да се връща към преживяното. Може да напише писмо, в което с детайли разказва събитията от онази нощ, все едно, че ще го изпрати на свой близък. "Разравянето" като техника позволява да се идентифицира всяка мисъл, всяко чувство или поведение от травматичния период и така да настъпи освобождаване от въздействието им. Децата е добре да се стимулират да разказват по темата, да рисуват, по-големите да пишат есета. Психотерапията, обаче е единствения професионален метод за трайно преодоляване на проблемите. - По какъв начин могат хората психически да се подготвят за адекватна реакция при подобни бедствия?- Знанието е сила. Човек чувства онова, което мисли. Доброто обучение на децата ни в техники за справяне с кризи, както и нашето обучение, ще ни направи по-спокойни и по-предвидливи. Администрациите трябва да бъдат обучени също за работа в кризисна среда. Статистиката показва, че 86 % от хората преживели бедствие се възстановяват напълно, след кратък период на криза- до 4седмици. За 20 % от хората са нужни от 6 месеца до 1 година. Може би едно от най-важните неща, което трябва да се знае, е че сблъсъкът с подобно кризисно преживяване променя ценностната ориентация на хората, като поставя в приоритетно място общуването за сметка на притежанието. Това може и да е шансът, който ни се дава да станем по- добри!