Кой има полза от нови избори, след като избирателите не ги желаят, наблизо бушува война и иде тежа зима? Политическата система ще изплюе Трифонов и ИТН като залък, попаднал в кривото гърло, пише Александър Андреев от "Дойче Веле".

Лошата новина гласи: българите пак поемат към предсрочни избори. Ковид-пандемията отново набира енергия и взима жертви, в съседния двор се води война, инфлацията достигна тревожно равнище, хората тръпнат от страх, че ще треперят от студ през зимата, а спасителните пари от ЕС тепърва трябва да се канализират законодателно. С две думи: страната има нужда от всеотдаен парламент и стабилно, отговорно, работещо на акорд правителство. Вместо това един докачлив телевизионен водещ реши за пореден път да натири три милиона души към избирателните секции.

Но има и добра новина: същият този докачлив тв-водещ и неговата хълцаща партия няма да влязат в новия парламент и няма повече да разиграват българските гласоподаватели. На г-н Трифонов и на ИТН (олицетворявана от възпаления нонконформист г-н Йорданов) ще им се случи същото, което се е случвало вече на тям подобните по цял свят: политическата система ще ги изплюе като залък, попаднал в кривото гърло, и утре вече никой няма да ги помни.


Търсен повод за проваляне на преговорите?

Но нека видим какво точно стана, за да заплющи Трифонов с камшика, подкарвайки избирателите към урните.

На съвещание на парламентарната група на ДБ Христо Иванов анализира хода на преговорите за съставяне на ново правителство. Анализът му звучи убедително, тонът е спокоен, а Иванов никого не обижда. Разбира се, когато се разговаря в такъв формат, са допустими някои по-свободни формулировки, а мисловните кавички невинаги се чуват на записа – това отлично трябва да знаят засегналите се лидери на ИТН, защото при тях е същото.

После записът от това съвещание е източен в интернет (първоначално с едно съкращение, което се отнася до ГЕРБ), следват много „Ауууу!“, възклицания, въздишки и многозначителни паузи между думите на г-н Трифонов, а в крайна сметка преговорите за съставяне на жизнено необходимото правителство увисват в безвъздушното пространство.

Тук всеки разумен човек, а не само Еркюл Поаро, би се попитал: cui bono? Кой има полза от нови избори, след като очевидно избирателите не ги желаят, страната е уморена и уплашена, а неотложните задачи пирамидално се трупат върху министерските писалища?

На пръв поглед от нови избори полза биха имали ГЕРБ, може би ДПС и тяхното негативно отражение на име „Възраждане“. Освен това може да се допусне, че през последните дни г-н Трифонов денонощно е търсил начин да провали съставянето на кабинета, без да бъде обвинен в безотговорност. И ето, че такава възможност му се отвори. Сега той с телевизионно огорчение и възмущение стоварва вината върху Христо Иванов и се измъква от ситуация целият в бяло (всъщност в черно).

Струва си обаче по-сериозно да се анализира самата телесно-словесна изява на Трифонов освен споменатите многозначителни паузи и онова, което милениълите наричат eye roll (пък то си е най-обикновено подбелване на очи): телевизионният водещ се изказа скучно, но арогантно, позата му беше леко неадекватна и изобщо не се разбра кого иска да възмути с възмущението си. Нещо повече: Трифонов подхвърли някакви двусмислени и иносказателни обвинения към медиите, забравяйки сякаш, че самият той е виден представител на тази гилдия.

Чака ни нов фрагментиран парламент

За ИТН и Трифонов – толкова. А какво ще стане на изборите, които се задават на 16 октомври? Няма съмнение, парламентът отново ще бъде фрагментиран, нито ПП, нито ГЕРБ ще имат собствено мнозинство, пак ще трябва да се търсят възможни и невъзможни коалиции. А за голямо съжаление антикорупционният порив, който от две години насам зарежда с положително гориво българската политика, сякаш все повече се изтощава и отстъпва място на банални, битови приоритети: ток, газ, бензин, инфлация, маски, ваксини. И нищо чудно следващото правителство – дано бързо да го има – да замете под килима борбата срещу корупцията.

В полза на оцеляването през зимата. /Източник: Днес.бг