Каръкът съпътства любовния живот на Юксел Кадриев, откакто той е под светлините на прожекторите. След тежък развод с бившата му съпруга Бонка и пламенната връзка с красивата варненка Диди Янкова, която бе покосена от рак и си отиде твърде млада, новинарят отново е претърпял любовно разочарование, пише „Ретро“.

Без да споменава името на дамата, разбила сърцето му, водещият на новините по bTV изля мъката си в есеистична форма в социалните мрежи.

"Защо можем да избираме с кого да общуваме, но в кого се влюбваме не зависи от нас? Какво се прави с невъзможната любов? Как сърцето живее с нея? Как то тупти въобще или пък буцата тъга в гърлото ти е толкова тежка, че не можеш да вдигнеш погледа си, за да видиш вярната посока и да си поемеш въздух? Преживява ли се? Лекува ли времето болката от несподелената любов или на времето, на което разчиташ, изобщо не му пука за надраното ти до кръв сърце? Или е просто красив пъзел, чиято последна част не иска да застане на мястото си, за да можеш да видиш истинската красота. Несправедливо е, знам, но няма човек без чувства. Въпросът е, на какви компромиси сме готови и дали изобщо се налага да правим подобен избор. Защото...

Какъв е паметникът на тъгата? Има ли изрисувани усмивки на него или има само следи от сълзите на душата и драскотини от отминали бурни нощи. Поставен ли е сред поляна от изживени щастливи дни или го облива само дъжд от черни празни сенки? Защо някой не вземе да направи паметник на щастието? Любовта не е пеофесионален боксов мач, за да уточниш всички детайли и правила, и чак тогава да се впуснеш в нея. Тя просто идва и трябва да се живее. Като живота. Дава ти се като нешлифован диамант. За да извадиш на показ истинската му красота, трябва да отстраниш недостатъците му и излишните парченца. Същото е и с човека. За да извади на показ истинската си същност, човек трябва да изгради личността си не само като отстранява недостатъците си. Това минава и през образованието, което, ако имаш късмета да си се родил умен човек, ще ти помогне да живееш живота си разумно и спокойно. Все пак, не трябва да забравяш, че като отстраняваме недостатъците на характера си, оголваме душата си. Никога не забравяй това.

Освобождаваме душата си от тежестта на излишното. Парченце по парченце разкриваме красотата ѝ, за да можем накрая да стигнем до Бог, който е дълбоко вътре в нас. Така можем да се доближим до Него и да Го видим, да го почувстваме физически! Затова стремежът към доброто е важен. Стремежът е този, който ни държи фокусирани върху пътя към съвършенството. Да, пътят е важен, но и целта е от не по-малко значение“, пише Юксел./Източник: Хотарена