Изкупвачите на метали готвят протести заради законовото изискване пунктовете да бъдат изнесени извън градовете.Срокът за преместването е утре – 15 февруари. Според общите устройствени планове на общините скрападжийте трябва да се на територии, предвидени за складови и производствени дейности. Позволени са и площадките на пристанища и жп обекти със стопанско предназначение.Според търговците с метали две трети от площадките за изкупуване на скрап може да затворят. В резултат около 180 общини са заплашени да останат без пунктове за събиране на метални отпадъци, стари акумулатори или електрически уреди. Вместо в пунктовете, те ще се изхвърлят на улицата и това ще доведе до замърсяване. Много малки и средни фирми ще спрат работа, а големи потребители на скрап ще изпитат недостиг на суровина за производството си и освен това ще я купуват по-скъпо.Освен че трябва да бъдат изнесени извън града, на пунктовете за скрап ще трябва да бъде осигурено и денонощно видонаблюдение. Записите от тях пък трябва да се съхраняват в продължение на година.Притеснението на търговците е породено от факта, че само 33% от общините в България имат общи устройствени планове. Повечето местни власти ползват градоустройствени схеми, приети преди десетилетия, които вече са с изтекла давност. Заради неглижиране на проблема и липса на пари общините масово не инвестират в разработването на нови планове.За да се реши временно проблемът, институциите тълкуват по-свободно разпоредбата, влизаща в сила от 15 февруари. Министър Нона Караджова издаде указание до регионалните екоинспекции да признават и извадки от стари градоустройствени и териториални планове. Структурите на ведомството проверяват площадките, но не издават лицензите за тях. Това се прави от министерството на икономиката.