Сънливостта по време на виртуални срещи, работа от дома или онлайн учебен процес е резултат от липса на стимулация, а не от умствено претоварване.

Въпреки че онлайн образованието за учениците и работата от разстояние на служителите първоначално се смятаха за благословия по време на пандемията от Ковид-19, те бързо отблъснаха хора от всички възрасти, които ги смятаха за скучни.

Ново изследване от Финландия предполага, че сънливостта по време на виртуални срещи се причинява от умствено ненатоварване и скука.

По-ранни проучвания предполагат, че умората от виртуални срещи произтича от умствено претоварване, но нови изследвания от университета Аалто показват, че сънливостта по време на виртуални срещи всъщност може да е резултат от недостатъчно умствено натоварване и скука, пише БГНЕС.

„Очаквах да открия, че хората се стресират при дистанционни срещи. Но резултатът беше обратният – особено онези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо станаха сънливи по време на дистанционни срещи“, каза проф. Нийна Нурми, експерт по организационна психология и организационно поведение, който ръководи проучването.

Изследователите измерват променливостта на сърдечната честота по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки различни видове преживявания на умора сред 44 участници в проучването в почти 400 срещи.

„Комбинирахме физиологични методи с ехографско изследване, следвайки всеки участник в продължение на два работни дни, записвайки всички събития с времеви печати, за да открием източниците на човешките физиологични реакции“, обясни Нурми. Екипът използва сърдечната честота, за да изследва връзките между видеосреща и срещите лице в лице и активните (изтощение) и пасивните видове (сънливост) умора. Проучването също така включва въпросник за идентифициране на общите нагласи и работна ангажираност на хората.

„Форматът на срещата имаше малък ефект върху хората, които бяха силно ангажирани и ентусиазирани от работата си. Те успяха да останат активни дори по време на виртуални срещи. От друга страна, хората, чиято работна ангажираност беше ниска и които не бяха много ентусиазирани от работата си, намираха виртуалните срещи за много изморителни.“

"По-лесно е да се запази фокусът при срещи лице в лице, отколкото при виртуални срещи, тъй като при тях има ограничени когнитивни сигнали и сетивни въздействия. "Особено когато камерите са изключени, участникът остава недостатъчно стимулиран и може да започне да компенсира с множество задачи", продължи тя. "Въпреки че подходящото ниво на стимулация по принцип е полезно за мозъка, изпълнението на твърде много задачи по време на виртуални срещи е проблематично. Само силно автоматизирани задачи, като ходене, могат да се изпълняват правилно по време на виртуална среща."

Нурми подчерта, че ходенето и други автоматизирани дейности да повишат енергийните ви нива и да ви помогнат да се концентрирате върху задачите си. /Източник: Днес.бг