Влиянието на слънцето и високите температури върху човешкото здраве остава актуална тема през летните месеци, особено в контекста на зачестяващите топлинни вълни. В студиото на Нова тв кардиологът д-р Танер Шахин акцентира върху това как слънчевата светлина може да има благоприятно въздействие, като стимулира отделянето на серотонин и подобрява общото ни психо-емоционално състояние. Прекомерното излагане на горещина обаче носи редица рискове, особено за хора с хронични заболявания, пише Lupa.bg

Продължителните температури над 30°C при висока влажност, или над 35°C при нормална влажност, повишават опасността от топлинен стрес и могат да предизвикат влошаване на сърдечно-съдовата система.

В тези условия нараства честотата на инфарктите, особено при пациенти с исхемична болест на сърцето.

Високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, спад на кръвното налягане и усилено изпотяване, което увеличава риска от дехидратация и нарушава електролитния баланс.

Кардиолозите препоръчват да се приемат достатъчно течности – средно 30–40 мл на килограм телесно тегло дневно,

като за възрастен човек това означава около 2–2,5 литра вода на ден. Трябва да се избягват енергийни напитки, кафе и алкохол, тъй като те засилват дехидратацията. Вместо това се препоръчва консумация на леки храни, богати на вода и витамини: сезонни плодове и зеленчуци, бяло месо и риба. Тежките и мазни ястия допълнително натоварват организма и затрудняват адаптацията към жегите.

Настройването на климатиците трябва да се извършва разумно: препоръчителната разлика между вътрешната и външната температура не бива да надвишава 12°C.

Световната здравна организация съветва климатичните системи да се настройват между 25°C и 27°C, за да се избегне термичен шок при преминаване между различни среди. Препоръчва се редовно проветряване на помещенията, както и почистване на филтрите, за да се минимизира рискът от алергии и дихателни инфекции.

Физическата активност през летните месеци трябва да се ограничава до по-хладните часове на деня – рано сутрин или късно вечер. Тренировки на открито между 12:00 и 17:00 часа не се препоръчват поради по-високия риск от топлинен удар. Алтернативен вариант е спортът в закрити, климатизирани зали.

Разпознаването на симптомите на топлинен стрес е ключово за предотвратяване на сериозни усложнения. При топлинна умора се наблюдават студени и изпотени крайници, главоболие и обща слабост – това е сигнал, че организмът губи течности и електролити.

Топлинният удар е по-опасно състояние, при което тялото вече не може да се охлажда –

крайниците са топли и сухи, телесната температура се повишава рязко, може да се стигне до объркване, загуба на съзнание и дори животозастрашаващи състояния.

Лицата с високо кръвно налягане, които приемат медикаменти, трябва редовно да следят стойностите си, тъй като горещините могат да променят ефекта на лекарствата и да наложат корекции в терапията. Хора с ниско кръвно налягане е препоръчително да увеличат приема на вода и при необходимост – да добавят малко повече сол към храната си, за да избегнат рязко спадане на налягането.

В обобщение, грижата за добрата хидратация, изборът на подходяща храна, адаптирането на физическата активност и разумната употреба на климатични системи са основни стъпки за предпазване от негативните ефекти на горещините през лятото. Спазването на тези препоръки намалява риска от сърдечно-съдови инциденти и осигурява по-добро качество на живот в най-топлите месеци.