Васил и Моника Крякови направили своя най-труден избор да живеят на село пред възможностите, които им предлага столицата. Преди 7 години те решават да изоставят модерните си професии и да започнат нов живот в село Лобош, където изграждат семейната ферма „ЖабоКряк“. 

„Всъщност селото избра нас. Имаме близки роднини тук, бяхме им на гости когато се зароди идеята да се преместим от София в малкото китно селце“, споделя Моника.

Тя е на 40 години. Родена и израснала в столицата. Архитект по професия.

Той е на 43 години, също от София , IT специалист.

Семейство Крякови имат три деца. Две момчета на 13 и 9 и госпожица на 1.5 години.

„Започнахме от нулата. Закупихме си място на което построихме къща. С днешна дата освен, че живеем в нея предлагаме и три стаи с 8 легла, обособена кухня, баня и тоалетна за гости“, разказва Моника.

 Къщата е обвързана с творческите занимания за семейства или група приятели в грънчарската  “Aрт Pаботилница Mо“.

„Глината ме намери мен“, споделя Моника. Грънчарското ателие, което е част от къщата има за цел да обучава и изработва всякакви глинени изделия, сътворени от домакинята.

Мъжът в семейството дълги години е учил и работил в САЩ.

„Милеех за България и исках да се върна тук. IT знанията ми съм ги внедрил в моята ферма“, разказва Васил.

Пермакултурата е сравнително нов начин за обработване в земеделието. Три тази система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена.

„Това е моя нов офис, където идвам с най-голямо щастие в сърцето си. Отглеждаме домати, краставици, магданоз и други продукти. Идеята ни е това да стане бизнес, но трябва време. Цялото ми земеделие е автоматизирано и е захранено със соларни батерии“, споделя Васил.

Двете момчета на семейство Крякови учат в Радомир, а малката посещава детската градина в селото.

„Тук хората са различни. Всеки ще ти помогне и протегне ръка, нещо което го няма в големия град“, категоричен е Васил.

Село Лобош се намира в община Ковачевци в област Перник,, а населението му е около 200 човека.

„Правим това, което харесваме, без да се срамуваме и най-важното е че го правим с удоволствие“, споделят в заключение Моника и Васил.