Диета с високо съдържание на мазнини и с малко въглехидрати може да подобри когнитивните функции при повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер, съобщи електронното издание Юрикалърт, като цитира учени от университета в Мисури.

Те изследват как може да се запази здравето на мозъка при рискови групи и установяват, че тайната може да се крие и в храната. Оказва се, че риба и морски дарове, месо, зеленчуци без скорбяла, плодове, ядки, семена, яйца и дори млечни продукти с високо съдържание на мазнини имат благоприятно влияние върху мозъка, информира Юрикалърт.

Учените установяват, че хранителен режим с високо съдържание на мазнини и малко въглехидрати – известен като кетогенна диета, може не само да запази здравето на мозъка, но и да спре или забави признаците на когнитивни проблеми при застрашени от болестта на Алцхаймер.  

При проучване с мишки е установено, че женските екземпляри с гена APOE4 - най-силният известен генетичен рисков фактор за късно проявяваща се болест на Алцхаймер, имат по-здрави чревни бактерии и по-добро състояние на мозъка, когато се хранят с кетогенна диета, в сравнение с контролната група, консумираща продукти с по-високо съдържание на въглехидрати. Макар мъжките екземпляри да не показват същите подобрения, проучването дава представа за ползите от кетогенната диета, отбелязват американските изследователи.

Според учените този хранителен режим променя начина, по който мозъкът се захранва.

"Когато ядем въглехидрати, глюкозата се превръща в гориво, но хората с гена APOE4 – особено жените – се борят да превърнат глюкозата в енергия за мозъка, а това може да доведе до когнитивен упадък в бъдеще. При преминаване към кетогенна диета се произвеждат кетони, които се използват като алтернативен източник на гориво. Това може да намали риска от развитие на Алцхаймер, като запази здравето на мозъчните клетки", е мнението на изследователката Кира Иванич от научния екип.

Резултатите от проучването подчертават важността на правилното хранене — адаптиране на диетите и избор на храни, от които има най-голяма полза.

"Вместо да очакваме едно решение да работи за всички, може би е по-добре да се вземат под внимание различни фактори, включително генотипа, чревния микробиом, пола и възрастта на даден човек. Тъй като симптомите на Алцхаймер – които обикновено са необратими, се появяват след 65-годишна възраст, моментът да започнем да мислим за запазване на здравето на мозъка е много по-рано. Надяваме се, че нашето изследване може да даде надежда на много хора", казва Ай Лин-Лин от Университета в Мисури. 

Учените планират да преминат от предклинични модели към изпитвания върху хора.

Данните от изследването са публикувани в изданието Journal of Neurochemistry. /Източник: БТА