– От колко време сте кмет и как се промени Радомир по време на Вашето управление?
Аз съм кмет първи мандат – от година и десет месеца. Стараем се да променим облика на града и да го направим по-приветлив. Особено внимание обръщаме на парковете, защото Радомир има един от най-големите паркове в Югозападна България, с голямо езеро. Малка част от него вече е реконструирана, а по останалата част предстои работа. Имаме готов проект, включен в Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, и очакваме да сключим споразумение за неговото изпълнение.

– Как ще оцените инвестиционната програма? Участвате ли по проекти по нея?
Да, активно участваме. Подали сме проекти по инвестиционната програма на общините – основно за подмяна и реконструкция на водопроводи. Проблемът с водоснабдяването е сериозен не само при нас, а в цялата страна, и затова още от първия ден започнахме да работим именно по този въпрос.

Радомир е на помпен режим – няма собствен водоизточник над града. Ниската зона се захранва от извори при село Друган (на около 14 км), а високата – от извори в село Стефаново (8–9 км). Проблеми има, но реагираме бързо. Това лято, например, при повреда на помпен агрегат в Стефаново, благодарение на предвиден резерв в бюджета, реагирахме веднага и избягнахме сериозен воден режим.

По инвестиционната програма вече подменяме водопровода в село Друган, извършихме ремонти в селата Чуковец, Кондофрей и други. Подменяме и довеждащия водопровод за село Дебели лаг – ключов проект, тъй като трасето минава през трудно достъпна, скалиста местност. Работим усилено за намаляване на загубите по водопреносната мрежа.

– С какви въпроси дойдохте на годишната среща на местната власт?
Най-важният въпрос беше реформата в начина на изчисляване на таксата за битови отпадъци – преминаването към принципа „Замърсителят плаща“.
Обсъдихме, че само 73 общини в България са готови да въведат новия модел, което е под 25%. За общини като нашата, където сметосъбирането е възложено на външна фирма, промяната ще е предизвикателство. При нас договорът е в сила още две години, а контейнерите се ползват от няколко домакинства, което прави невъзможно точното измерване на отпадъците. Затова най-вероятно ще се мине към изчисление „на потребител“.

– Кои са икономическите отрасли във Вашата община, с които се гордеете?
До 90-те години водещо място заемаше Заводът за тежко машиностроене – макар и неактивен в пълния си капацитет, базата му е запазена и може да се преструктурира в бъдеще.
Днес в града работят два големи завода – АК Електрик (шведска компания, произвеждаща части за автомобилната, самолетната и железопътната индустрия) и Ви Фарма и Дансон – предприятие за фармацевтична и козметична продукция.
Имаме и множество малки предприятия – за козметика, климатизация и вентилация, както и фирма 3А Стил, която работи с детайли от неръждаема стомана. Земеделието също е добре развито във всички села.

– Имате и ферми с животни – магарешка, конна…?
Да, магарешката ферма е в село Бяла Вода, между Радомир и Перник. Имаме и конеферми в селата Долна Диканя и Прибой. Откакто съм кмет, възобновихме традиционния празник на Тодоровден – важно събитие за нашия край.

– Как правите населеното си място привлекателно за младите хора?
Стараем се да им предложим културен и социален живот. Възродихме Младежкия дом, организираме концерти и събития, насочени към тинейджърите.
Големи празници за Радомир са Гергьовден, Празникът на бозата – уникален за България (тази година ще бъде десето юбилейно издание, на 18 октомври), и Димитровден, когато е и празникът на града.

– Какви са плановете Ви за следващите години?
Основната ни цел е чрез инвестиционната програма по Закона за държавния бюджет да подобрим инфраструктурата и водоснабдяването в Радомир. Бюджетът на общината е ограничен, но се стремим да го използваме балансирано – за подмяна на водопроводи, ремонт на улична мрежа и подобряване на градската среда.

„Радомир има потенциал – с постоянство и реална работа ще го направим още по-добро място за живот.“

Интервю на Кирил Стоев пред Строител.бг