„В Сърцето на Машината“ вече е гледан от над 40 000 зрители у нас и повече от 5 000 сънародници в чужбина. В първата си седмица в киносалоните филмът задмина заглавия като „Батман“ на Мат Рийвс и „Линейката“ на Майкъл Бей.

Качеството на родната продукция на режисьора Мартин Макариев е на световно ниво, а отзивите на зрителите са възхваляващи и заредени със силна емоция. Както предполага историята, създадена по действителен случай от затвора през 70-те, актьорският състав е изцяло мъжки. В ролите влизат Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков, Ивайло Христов, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал, Христо Шопов, Игор Ангелов, Валери Йорданов.

Голяма част от зрителите си задават един и същи въпрос – Каква част от героите и действията във филма са реални и каква част са измислени.

Оказва се, че не само историята във филма е по действителни събития, случили се в завод „Кремиковци“ в един ден през 1978 година, но и всеки от актьорите влиза в образ на реално съществувал персонаж. Затворниците в бригадата на Бохеми действително са извършили престъпленията, за които говорят, и присъдите им са реални. Променени са само имената им, за да се запази тяхната анонимност, въпреки че всички са починали отдавна. Запазено е само едно име в оригинал, това на Никола от село Преколница, роля, която се пада на македонския актьор Игор Ангелов, който след като прочита сценария, звъни на режисьора Мартин Макариев в 04:00 сутринта, за да му сподели, че иска да участва в този филм на всяка цена.

„Кольо Сатъра от село Преколница е абсолютно реален персонаж, наистина е работил в „Стомана Перник“ и наистина е извършил описаното във филма престъпление. Това е история, която се разказва от поколения в този край – за Сатъра, сватбата и хорото. В течение на снимките се оказа, че дядото на Игор Ангелов е от същото село. Съдба, както би казал Даскала.“, споделя режисьорът на филма Мартин Макариев.

Подобен е и случаят с героя на Христо Петков – Серафим „Иглата“ Георгиев, който е осъден на доживотен затвор за престъпление, извършено в къща, намираща се на сегашната улица „Георги С. Раковски“ в София в края на 50-те години.

Единственото по-голямо разминаване е историята на Краси Циганина, който във филма споделя, че се е оженил за голямата си любов в затвора, но в реалността сватбата се случва едва след като излежава 14 години за блудство с малолетна, умишлено обвинен от семейството на бъдещата си жена. /Източник: Вести.бг