Над 600 милиона лева сме платили за поредицата от парламентарни избори през последните три години. Най-незаинтересовани към вота всеки път са в област Кърджали, а в 23-ти МИР в София винаги са най-активните. Именно този район изпраща и най-много мандати в парламента.

Постоянно намаляващата избирателна активност през последните 3 десетилетия отдавна не е новина. Като че ли обаче откакто преди 3 години се завъртяхме по спиралата от предсрочни парламентарни избори, ниската активност се превърна в нещо повече – тя стана фактор. Анализаторите ѝ отреждат главна роля и тази неделя.

Последните редовни парламентарни избори у нас се проведоха през април 2021 г. Половината от имащите право на глас българи го упражниха. Тогава те бяха над 3 милиона и 300 хиляди души. Макар и не особено висок, процентът беше близък до избирателната активност за последните 15 години. Още през юли същата година обаче – при първите предсрочни избори от тази серия, това се промени. Избирателната активност започна да пада. Първият път с 8%, после с около 1-2% – задържа се около 40, за да падне през лятото до рекордно ниските 34%. Така на 9 юни последното Народно събрание беше избрано с гласовете на малко над 2 милиона и 200 хиляди българи. Фактът, че на два пъти извънредните избори се провеждаха съвместно с други – веднъж с президентски и веднъж с европарламентарни, не успя да стимулира гласоподавателите допълнително.

Колко мандата ще произведе купеният вот в страната

Има области, в които избирателите обичайно гласуват повече от останалите. В 5 от 6-те вота досега рекордьор по най-висока активност е бил 23-ти многомандатен избирателен район в София. Втори почти винаги са в област Смолян, а трети – в Монтана. Най-незаинтересовани към парламентарните избори през последните три години определено са жителите на Кърджали. Те също са рекордьори в 5 от 6-те вота, но по най-ниска активност. Традиционно слаб интерес проявяват и в областите Добрич и Сливен.

По списък избирателите с право на глас тази неделя са 6 милиона и 600 хиляди. Знаем, че страната ни е разделена на избирателни райони, които съвпадат с административните. Като най-големи София се дели на още три, а Пловдив – на два. Така районите стават 31, а към тях добавяме и вота от чужбина. 240-те места в парламента се разпределят именно на база броя на избирателите по райони. Тъй като най-много гласоподаватели има в 23-ти МИР София – над 420 хиляди, това е районът, който изпраща най-много свои представители в парламента – 19 на брой. Минималния брой депутати, който един район може да има в Народното събрание, е 4. Толкова ще излъчат от Видин, където и избирателите са най-малко – под 82 хиляди.

Да получат гласа ни в неделя ще се състезават над 4800 кандидати. Повечето са мъже. Жените са под една трета. Всички те са представители на почти 30 партии и коалиции. Има и един независим. Близо 1200 от кандидатите са вписали имената си в листите на два избирателни района. В случай, че бъдат избрани и в двата, те ще трябва да си изберат един, а в другия ще трябва да отстъпят мястото си на следващия в листата.

Гласуващи българи в чужбина отново ще има в близо 60 държави. Секциите, които се разкриват за тях обаче, този път са с 50 по-малко. В сравнение с последните избори през лятото, машините също са с 90 по-малко. Припомняме, че това дали да има машина в една секция, или не, зависи от броя на избирателите в нея. Те трябва да са минимум 300. Избирателите в чужбина не могат да гласуват с преференция заради разпределението на мандатите по райони. Най-много секции отново ще има в Турция. Броят им остава почти непроменен – близо 170. И вторите Великобритания запазват мястото си, но трети по брой този път са секциите в Испания.

Бюджетът, който служебното правителство одобри за предсрочните избори този път, е в размер на около 100 милиона лева – с приблизително 2 милиона повече, отколкото похарчихме през юни. Ако трябва да изчислим колко до този момент ни е струвала цялата поредицата от парламентарни избори през последните три години, сметката възлиза на над половин милиард лева.

Не по-късно от 31 октомври Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и кой колко мандата ще получи в новия парламент. 3 ноември пък е датата, на която ще станат известни и конкретните имена на новите депутати. /Източник: Нова телевизия