Кой източи водата на язовир Студена и вкара Перник във воден режим? Това е въпросът, който най-силно вълнува миньорския град тези дни, пише в свое разследваане offnews.bg. 

Версиите са 3.

Първата е, че е източен заради ремонт на язовирната стена. Той трябвало да се извърши по най-скъпата технология - с водолази, но източили водата, за да спестят пари.

Втората е, че за “Стомана Перник” отива много повече вода, отколкото се отчита. 

Третата е, че годината е изключително сушава.

Нито една от версиите не обяснява кризата на 100%, но във всяка има истина и версиите не си противоречат една на друга.

Сушата

Не е истина, че тази година е по-сушава от предишните. По-сушави са единствено септември и октомври, когато криза вече имаше. Общото количество за цялата година е като в предишните и дори е повече, отколкото през миналата. През юни 2019 г. например в района на Чуйпетльово, където е вододайната зона на Перник, са паднали 153 литра дъжд на кв. м, което е повече от предходни години.

На 30 км от язовир Студена е язовир Дяково. Вижте графиката на нивото на водата в двата язовира през последните 5 години. В продължение на 4 години данните са почти еднакви и за двата язовира, а една със друга годините много си приличат. На петата година графиката на Дяково пак е като при предишните години, Студена обаче, в пълен разрез с логиката, е много надолу.

Природата този път не е виновна. Просто язовирът е източен. Въпросът е защо.

Ремонтът

Ремонтът на язовирната стена започва през лятото на 2017 г. Той трябваше да приключи до ноември 2018 г., но беше удължен до края на тази година. Ремонтът е наложителен. Язовирът не е ремонтиран от 1955 година, когато е построен. Максималният му обем е 25 млн. куб. м., но точно заради лошото състояние на стената МОСВ в последните години забранява да се пълни повече от 21 млн. куб. м. За последно язовирът е бил толкова пълен през юни 2018 г. Тогава дори започва контролираното му източване, което е обяснено с обилните дъждове. 

След това източване се извършват много от строителните работи по стената и водовземната кула.

Възложител на ремонта е МРРБ, по това време с министър Лиляна Павлова. Търгът е спечелен от консорциум "Хидроконструкция–Хидепито Солетанж Баши Мелялапозо (ХБМ)–Карпи", в който влизат румънска и унгарска фирма. Според прессъобщението, което самото МРРБ пуска, компанията е извършила над 50 подобни обекта в Европа, Азия и Южна Америка.

Цената за ремонта е определена на 32 млн. лв. Самата Лиляна Павлова с гордост съобщава, че ремонтът ще се прави по-най-добрата технология - с водолази, без да се източва водата от язовира, без да се нарушава водоподаването към Перник и без да се влошава качеството на водата. Финансирането е със заем от Световната банка.

Технологията наистина е най-добрата, но е и най-скъпата. Подозренията в Перник са, че ремонтът не е правен по скъпия начин с водолази, а язовирът е полуизточен, за да си го прави компанията по най-лесния начин - на сухо.

Данни за нивото на язовира в периода на ремонта косвено потвърждават тази версия.

За първи път в историята на язовира през юни 2019 година обемът му не надвишава 13 млн. куб. м. В същото време язовир Дяково се напълва до нивото, до което се е пълнил всяка година.

Точно по това време текат ремонтните работи по стената.

Случайност? 

МРРБ е институцията, която е трябвало да контролира дали ремонтът се извършва по одобрената технология - с водолази или по евтината. По това време министър вече е Петя Аврамова.

Питейна вода за "Стомана"

Дори с 13 млн. куб. м. язовирът е достатъчно голям, за да пие вода Перник.

Според данните на НСИ един жител на Перник в последните няколко години потребява между 100 и 109 литра вода на ден или около 3 кубика на месец. ВиК-Перник обслужва 130 000 души. Не всички от тях черпят вода от язовир Студена. Но дори да сложим на всеки от тях по 3 кубика, се получава, че разходът е около 0,43 млн. куб. метра на месец.

Шефът на Иван Витанов ВиК-Перник дори залага по-голям разход 125 литра на човек. С него би трябвало Перник да изпива под 0,49 кубически метра вода на месец. Би стигнало за 2 години, дори да не капне капка дъжд.

Обаче Иван Витанов залага в плана 65% от водата да се загуби по трасето, докато мине десетте километра от Студена до Перник.

Дали наистина загубите от водопреносната мрежа са 65% или става въпрос за схема, по която от години наред се осигурява заводът "Стомана"-Перник да получава вода, без да плаща голяма част от нея.

По принцип "Стомана"-Перник изобщо не би трябвало да взема вода от язовир "Студена". Водата там е с най-високата степен на чистота и не би трябвало да се ползва за индустриални нужди.

За това още през 70-те години е изграден язовир "Пчелина". Той е построен с две цели - едната е да е утайник на индустриалните води на бившето ДМЗ (сега "Стомана"). Другата е да го захранва с индустриална вода.

Понеже "Пчелина" е по-ниско от Перник, е изградена помпена станция, която качва водата на хълма, а после по гравитачен път по бетонен канал тя отива до завода.

През 90-те години помпената станция е разграбена, а каналът е затлачен.

Преди 6-7 години "Напоителни системи" започва да натиска "Стомана"-Перник да купува вода от "Пчелина", както е предвидено, вместо от "Студена", което е незаконно.

Предлага със свои средства да изгради отново помпената станция и да прочисти канала. Изчислява, че с парите, които "Стомана" би платила, инвестицията ще се върне за 6 месеца.

Въпреки че индустриалната вода от "Пчелина" е много по-евтина от питейната вода от "Студена", завод "Стомана" отказва предложението.

Защо ли? Има ли друго обяснение, освен това, че "Стомана" плаща толкова малко вода, в сравнение с това, което потребява, че дори по-високата цена от "Студена" излиза много по-изгодна, отколкото ниската цена от "Пчелина"? 

Ако "Стомана" точи от "Пчелина" веднага ще се види колко точно потребява. Язовирът е малък и му личи колко вода е дръпната. И понеже водата в него не става за пиене, "Стомана" ще е единственият ползвател и ще трябва да плаща колкото харчи.

Официално от юли 2018 г., когато започва източването на язовира, "Стомана Перник” употребява по 0,28 млн. куб. м вода, а от януари 2019 г. - едва по 0,15 млн. куб. м.

Дали "Стомана" наистина е ограничила потреблението си двойно? И дали то изобщо някога е било 0,28 млн. куб. м. или е било много повече, щом предпочита да плаща сметката за питейна вода, вместо за индустриална вода от "Пчелина".

При положение, че топлата вода, която ползват перничани е само 0,08 млн. куб. метра, възможно ли е те да потребяват 1,6 млн. куб. м. студена вода - т.е. 20 пъти повече? Според статистиката съотношението в София на потребление на студена и топла вода е 1:1 през зимата и 3:1 целогодишно. С какво перничани са толкова различни, че при тях съотношението е 20:1?

Има само едно обяснение - че във загубите от водопреносната система, се начислява водата за "Стомана", която перничани дружно плащат чрез сметките си, вместо собственикът на завода.

Водата е излизала толкова евтина на "Стомана", че заводът дори е нямало смисъл да ползва собствените си водоизточници, с които разполага. Работата им е възобновена едва тази седмица. "Топлофикация" също си има свой сондаж, но също го пусна едва тази седмица.

Има и четвърта версия, че водата е източена за производство на електроенергия, но данните не потвърждават това, а и ВЕЦът е в ремонт от юни тази година.

Всички числа може да са грешни

Всички числа, които споменахме по-горе, може да са грешни и то с много. Цялата статистика се събира и предава единствено от шефа на ВИК-Перник Иван Витанов, който е кумец на бившия кмет Вяра Церовска. Никой нагоре по веригата не проверява данните му. Възможно е още през юни 2019 г. язовирът да не е бил с 13 млн. куб. м., а с много по-малко. Възможно е месеци наред да не е източван с 2,4 млн. куб. метра, а с много повече. Възможно е години наред никой нищо да не е мерил, а в един кабинет в Перник някой да си е измислял данните и това да е причината числата да са толкова равни всеки месец.

Според новоизбрания кмет на града Станислав Владимиров некомпетентно управление на ВиК е причината за водния режим, пред който се изправя сега градът. „Ситуацията с язовир „Студена“ бе подценена и предизборният период забави решаването на проблема. Ако имаше реакция по-рано, можехме да отидем на по-мек вариант на режим на водоподаване, който да се усети по-безболезнено, а не да се чудим всеки ден ли ще имаме вода или през ден“, каза той.