Финансови затруднения, проблемна връзка, тежко заболяване - често се приема, че депресиите се причиняват предимно от външни фактори. Но защо тогава някои хора развиват депресия, а други не? Какво се знае. Ето какво пише Дойче веле.

През 2022 г. общо около 9,9 милиона души в Германия са били диагностицирани с депресия. И тенденцията се засилва. Това е заключението от проучване на здравно-осигурителната каса AOK. Жените са по-често засегнати от болестта, отколкото мъжете. А аз съм една от тях, пише авторката на ДВ Юлия Вергин и споделя:

През пролетта на 2024 г. започнах да се чувствам зле: вече нищо не ми носеше радост, а усещането за безнадеждност и чувството за вина допълваха картината. Внушавах си, че не съм добра майка, съпруга и приятелка. Напрежението отвътре ме разяждаше, не можех да спя, започнах да ставам в най-ранни зори, а в главата ми се блъскаха хиляди тревоги и страхове.

А съм имала и по-трудни периоди в живота си. Например, когато като самотна майка трябваше и да работя, и да завърша образованието си. Или по време на пандемията от коронавирус. Питам се защо често се чувствам по-зле, след като през последните 10 години животът ми се е подобрил значително.

Някои са предразположени

"Трябва да се прави разлика между стреса, тъгата и другите нормални реакции на трудни житейски обстоятелства, от една страна, и болестта депресия, от друга. Това са два различни свята", казва Улрих Хегерл, психиатър и председател на управителния съвет на Германската фондация за помощ при депресия и превенция на суицид.

"Повечето хора си мислят, че депресията е реакция на трудни житейски обстоятелства", казва той и допълва, че това може да се превърне в проблем. Според Хегерл решаващ фактор за депресивните заболявания е предразположението към тях. За тези, които имат такава предразположеност, определени житейски обстоятелства могат да „отключат“ заболяването.

Предразположението може да е генетично обусловено, но може и да е придобито поради травмиращи преживявания в детството“, казва психиатърът.

Каква роля играе т.нар. салиентна мрежа?

Проведено неотдавна проучване показва, че депресията е нещо много повече от емоционален спад или леко неразположение. Изследователите са успели да докажат, че т.нар. салиентна мрежа от клетки в мозъка, която определя на какво обръщаме внимание и доколко, е много по-обширна у хората с депресии, отколкото при здравите. Тази „мрежа на вниманието“ действа като своеобразен филтър в мозъка. Тя контролира вниманието ни и го насочва към релевантни външни дразнители – с други думи е важна за регулирането на емоционалния отговор към такива стимули.

Как точно работи този механизъм все още не е напълно ясно. Според проучването обаче размерът на салиентната мрежа има отношение към някои симптоми на депресията, като например загубата на радост и мотивация.

Стигматизация на хората с депресии

Така че вината за депресията не е моя. След като ми поставиха диагнозата, изпитах облекчение, спрях да се чувствам зле заради това, че се чувствам зле. Спрях и да си казвам постоянно „Я се стегни!". Но резултатите от проучването означават също, че винаги ще бъда склонна да изпадам в депресивни настроения.

Психотерапията и медикаментите могат да предотвратят рецидиви. „Важно е също така да сме добре подготвени, да имаме план за „спешна помощ“ - след като разпознаем първите признаци на депресията, да сме наясно какво трябва да направим след това. Налага се също така и да разговаряме с околните за проблема си“, съветва психиатърът Хегерл.

За мен това беше трудно, изпитвах срам, признава Юлия Вергин. „Едно от най-големите предизвикателства при справянето с депресията е стигматизацията – хората просто заклеймяват, когато не са достатъчно запознати със заболяването“, казва Хегерл.

С това са свързани и моите страхове. Лично аз вече знам достатъчно за депресията, за да не я отдавам на някакви мои недостатъци. Но дали и хората, които срещам, също знаят това? /Източник: Дарик