Няма обща европейска позиция по казуса с ваксината на "Астра Зенека", но данните се прецизират и това променя ситуацията. Това обясни проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, по БНТ.

По думите му честотата на страничните ефекти на ваксината за Европа е около 1 на 100 000, а при тази на "Янсен" още по- ниска - 1 на 1 милион.

Според него, и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината.

В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план.

В някои държави поставят границата на 60 години, в други на 55. Въпросът, който трябва да си зададем е: колко човека трябва да умрат от ковид, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината", каза още професорът.

Според него, след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.

Ваксината на "Джонсън и Джонсън" по думите му, е с доста по-непритеснителни данни чисто математически - там установената честота е около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания.

"Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с тоя PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини.

Виждаме някакъв сигнал при "Янсен" независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху "Спутник" и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото "Спутник" и "Янсен" са изключително сходни ваксини", каза още проф. Момеков.