Може да изглежда като клише, но медицинската професия сама те избира. Никога не съм и помисляла, че мога да бъда нещо друго освен лекар. Помагаш на хората, ти си част от техния живот. В някакъв смисъл медиците се доближават до съвременните герои. Така обяснява избора си да учи медицина четвъртокурсничката в Медицински университет – Пловдив Красимира Красимирова.

24-годишното момиче е изключително лъчезарно, интелигентно и говори за хората в бели престилки с огромно вълнение. Определя се като късметлийка, защото в момента сбъдва най-съкровената си мечта. А причината да ви срещнем с нея точно на днешния Банго Васил е, че Краси е от ромски произход.

Родена в Първомай, израства с родителите си и по-малкия си брат. Завършва средното си образование в Гимназията по селско стопанство в родния град. След това кандидатства медицина в Пловдив и получава стипендия от фондация „Тръст за социална алтернатива”.

„Родителите ми винаги са ме подкрепяли и са ми давали стимул да уча. От съвсем малки и аз, и брат ми сме залягали над уроците. Майка ми, която има средно образование, винаги е искала да бъдем достойни за уважение хора”, разказва момичето. И признава, че все още част от ромската общност не приема за нормално една жена да гради кариера. По-скоро нейното място е в кухнята, да готви и чисти на мъжа си.

„Майка ми се е противопоставила на цялата общност. И в крайна сметка резултатът е, че аз изживявам мечтата си. Надявам се и в бъдеще да е така”, казва Краси.

Въпреки че има още две години до края на следването си, бъдещата лекарка вече е решила, че ще специализира акушерство и гинекология. Специалността я привлякла защото е изключително амбициозна и многокомпонентна, каквато е и самата Красимира.

„Имаш възможност да правиш операции, да си клиницист, абсолютно всичко, което има в медицината, АГ-то го обединява. В същото време специалността е свързана с положителната емоция. Не толкова със смъртта, а с това да даваш нов живот”, посочва момичето.

Категорично е решила да остане в България. Ако има възможност, би специализирала в чужбина, за да е по-качествена на пазара на труда, на след това ще се прибере. Защото България има нужда от кадри.

Краси отчита, че родителите и семейната средата, в която растеш, са ключовата роля за това един младеж от ромски произход да завърши висше образование, да има професия в бъдеще и да бъде достоен на пазара на труда. И дава пример със своя съученичка, която била изключително интелигентна и имала капацитета да се развива в каквато сфера пожелае, но родителите не й позволили. Побързали да я задомят и тя дори не успяла да завърши средното си образование.

Освен семейната среда, изключително важен е и приятелският кръг. Краси има приятели от всякакъв етнос – и българи, и турци, и роми. В университета общува с огромен кръг от хора с различен произход и националност. Съвсем естествено най-близките й хора са роми. Признава обаче, че никъде не се чувства напълно приета.

„Ромските ми приятели мислят, че съм нещо повече от тях. Не че го показват, но усещам неприязън. Докато за другите ми познати все съм чужда. В момента живеем в такъв свят, че тези неща са добре прикрити и не си личат толкова”, споделя студентката.

За да бъде приета, в гимназията й се налагало да се доказва постоянно. Да бъде по-добра от останалите ученици, да дава много повече от свободното си време и сили. В Медицинския университет обаче нещата се променили и вече се чувства напълно равна с всички студенти.

Краси не крие произхода си, но е забелязала, че темата за ромите в България е табу. „По принцип не обичам думата „циганка”, предпочитам „ромка”. Но и двете думи по никакъв начин не ме обиждат, защото това е моята кръв, моят етнос и същността ми. Зависи от контекста, в който го казват. Винаги си личи дали е в добрия смисъл. Но хората избягват да го казват. Някак това е табу и дори да им кажа „Аз съм циганка” или „Аз съм ромка”, остава в пространството, все едно не съществува”, признава момичето.

Тя има и своя теория за ранните бракове в общността. Отчита, че ромското общество все още е патриархално. На момичетата не се позволява да имат свободата да излизат, да имат приятел и т.н. Така че за една тийнейджърка, на която й се излиза и купонясва и е влюбена, единственият вариант да бъде с човек, към когото има чувства, е да се омъжи за него.

„Моите родители също бяха много строги до 18-годишната ми възраст. Не ми позволяваха да излизам с момчета и т.н., но след това имам пълна свобода, защото ми имат доверие. Мога да ходя където преценя, знаят, че няма да направя някоя глупост. По принцип моите родители са малко по-различни от другите в добрия смисъл”, благодарна е бъдещата лекарка.

Тя намира подкрепа и в любимия мъж, с когото са сгодени от година и няколко месеца. Той също е от ромски произход, работи в Англия. „Дори когато аз сама не си вярвам в нещо, той ми дава сили да продължа. Много се радва и се гордее с мен”, споделя Краси.

Двамата са си купили апартамент в Първомай и плануват там да живеят и работят. Надява се някой ден са създадат семейство и да имат деца. Това обаче няма да се случи в следващите пет години, в който трябва да завърши образованието си и да специализира. Бъдещето си вижда като успял лекар с добра практика. Човек, който се грижи за пациентите си.

Относно ромската общност е оптимист, че младите ще стават по-образовани. „Все повече родители започват да говорят на децата си да учат, наказват ги, ако не го правят. Виждам го с очите си. Говоря за сегашното поколение – децата в средно или основно училище. Дори ми звънят да им обясня нещо. Започват промени в мисленето на общността, което е в добър аспект. Мисля, че ще има все повече студенти от ромски произход. В бъдеще ще има много професионалисти не само в сферата на медицината, но и във всички други сфери”, смята Краси.

И съветва младежите да си поставят високи амбиции, да следват мечтите си и да не се отказват./Източник: Трафик нюз