Един от основните рискови фактори за нарушения на съня е наднорменото тегло, по-често страдат мъжете. Това каза за БТА д-р Петър Калайджиев, кардиолог от Клиниката по кардиология в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“, по повод Световния ден на съня, който тази година се пада на 14 март. Освен наднорменото тегло, тютюнопушенето, употребата на алкохол и намалената физическа активност допринасят за нарушения на съня. Доказано е, че в световен мащаб честотата на сънна апнея, в частност обструктивната, е по-голяма сред мъжете. Практиката ми показва, че голям процент от пациентите, които имат сърдечна недостатъчност, имат и нарушения на съня, като до известна степен тези нарушения са провокирани от тяхната сърдечна недостатъчност, обясни лекарят.

Сънят е жизненонеобходим за сърдечносъдовата система

Сънят е пряко свързан с почивката на организма, с адаптацията и почиването на сърцето, за да изпълнява то ролята си, коментира д-р Калайджиев. Във фазите на дълбокия сън се активира парасимпатиковата нервна система, която до известна степен води до забавяне на сърдечния ритъм, което е почивката за сърцето, за бъбреците, за съдовете и за мозъка. Сънят е жизненонеобходим за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система. Когато съм питал пациентите си как спят, никога не съм получил отговор, че се наспиват и че се чувстват бодри, допълни лекарят. По думите му пациентите свързват нарушенията на съня си със забързаното ежедневие, със стреса на работното място, със семейни проблеми. Невинаги обаче това, че не успяваме да се наспим добре, е свързано с ежедневието ни, каза още д-р Калайджиев и посочи, че липсата на качествен сън може да е знак за някое от множеството нарушения на съня. Нарушенията на съня са отделна част от медицината, която има много различни аспекти – неврологични, сърдечносъдови, бъбречни, уши-нос-гърло, но за съжаление в България тя е застъпена много малко.

Недобрият сън води до сърдечносъдови нарушения, а сърдечносъдовите нарушения водят до нарушаване на съня, което е като омагьосан кръг, обясни д-р Калайджиев. Лекарят посъветва пациентите с добре контролирани сърдечносъдови заболявания да се подложат на изследване на съня. Новите технологии позволяват изследването на съня да може да се извърши и в дома на пациента. Чрез него ще се установи дали става дума за нарушен сън в резултат на хронично заболяване или има първично нарушение, което изисква по-специфични мерки.

Сънна апнея без хъркане

Сънната апнея е многоаспектно заболяване, имащо много прояви, като един от честите симптоми е хъркането, но не е задължително страдащите от сънна апнея да хъркат, посочи още д-р Калайджиев. Симптомите, на които трябва да се обърне внимание и да насочат към сънна апнея, са дневната сънливост и постоянното чувство на умора. При специфичната дневна сънливост хората се чувстват уморени при ставане, не са достатъчно активни през деня, бързо се унасят в сън при изпълнение на ежедневни дейности - хранене, шофиране и др. Това са едни от основните маркери, че трябва да бъде направено изследване на съня, допълни лекарят.

Млади хора и сънна апнея

Сред пациентите, страдащи от сънна апнея, има много млади хора, включително под 20-годишна възраст, каза още д-р Калайджиев. По думите му при по-млади хора, които са с рискови фактори, без развитие на заболяване, се откриват нарушения на съня, изискващи специфични мерки. Най-честата проява на нарушение на съня е обструктивната сънна апнея, която е и основен сърдечно-съдов рисков фактор, независим от всички останали.

Овладяване на сънната апнея

Доказана полза за овладяването на сънна апнея има използването на апарат, който предотвратява спиранията на дишането по време на сън, които са основната причина за развитие на обструктивна сънна апнея. С апарата, който може да стои на нощно шкафче, се свързва маска, обхващаща носа или носа и устата, като с нейна помощ се предотвратява запушването по време на сън на горните дихателни пътища. Така се постига пълноценен сън, без нарушаване на циклите му.

Сънната апнея е подценена

България е единствената страна в ЕС, в която апаратът и изследването за сънна апнея не се заплащат от здравната каса, посочи още кардиологът. По думите му цената на апарата е около 2500-3000 лв. Когато изследването за сънна апнея се извърши в специфична стая с определена апаратура, цената е висока, но ако е извършено чрез холтерна методика и пациентът спи в дома си, цената му е около 100-150 лв.

Терапията намалява риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, каза лекарят в отговор на въпрос дали ползването на маската по време на сън предотвратява появата на кардиологични проблеми.

Заради мултидисциплинарността на нарушенията на съня пациентите не знаят точно при какъв лекар специалист да потърсят помощ. Първоначалното насочване би трябвало да бъде от личния лекар, каза още д-р Калайджиев.

Световният ден на съня се отбелязва от 2008 г. насам през март в петъка пред пролетното равноденствие по инициатива на организацията World Sleep Society.  Целта е да се повиши осведомеността и да се апелира за действия по важни въпроси, свързани със съня, за да се осигури по-добра превенция на нарушенията на съня. /Източник: Дарик