Легендата Минчо Празников на 9 февруари ще празнува 79 години. Най-известният български синоптик 22 години е работил във Военновъздушните сили, а по-късно в Националния институт по хидрология и метеорология. Над 90 % от неговите прогнози за времето се сбъдват. След половин век професионален стаж г-н Празников е пенсионер, но продължава денонощно да следи синоптичната обстановка в страната и по света.

Интервю на Вероника Йорданова, агенция ПИК

- А как сте със здравето?

- Горе-долу добре за тия години.

- Липсва ли ви активната професионална дейност?

- Липсва ми много, но няма как – това е законът на живота. Все още често се случва да сънувам прогнози за времето. Да, вярно е, че няма пенсиониран синоптик, но едно е да си на активна работа, друго - да си само наблюдател.

- Не ви ли е скучно?

- Ужасно. Но какво да се прави...

- Като наблюдавате отстрани, какво мислите за вашите колеги синоптици – май не познаха за тежката зима, която ни сполетя?

- Колегите се справят, разбира се. Е, трудно се правят дългосрочни прогнози. Всеки ден внимателно следя синоптичните рубрики и какво според синоптиците от телевизиите ще бъде времето. Много е интересно – правя, струвам - не пропускам прогнозите. И това е обяснимо, човек не може да върви срещу природата си. Много съм критичен към прогнозите, но си пазя критиките за себе си. Не искам никого да засягам и да бъда съдник на никого.

- Вярно ли е, че вкъщи и навън винаги ходите с термометър в джоба, за да контролирате градусите?

- Въобще не ходя с термометър в джоба! Това е поредният слух, поредният майтап, измислен по мой адрес. Хората какви ли не истории родиха за мен, но аз не се сърдя. Защото имам чувство за хумор. В този живот трябва и да се посмеем, не само да плачем.

- Такава тежка зима и сибирски студ отдавна не е имало – каква е причината?

Синоптичната обстановка - спуска се по-студен въздух от североизток, образуват се средиземноморски циклони. Тази обстановка се повтаря няколко пъти.

- Друг път големите студове са само за 2-3 дни, а сега цял месец...

- По мое време, като бях ученик, такива бяха зимите. Най-тежката зима, която съм преживявал, беше през 1954 г. Тогава беше продължителна, както сега – студено, снежно, не ходехме на училище – имахме 15 дни дървена ваканция. Много сурова зима беше, още си я спомням. Но в България абсолютният минимум е минус 38 градуса и той е отчетен преди около 30 години.

- Ваши колеги казват, че ни чакат студ и сняг през февруари и март. Какво е вашето мнение - да се готвим ли за още мразовити дни?

- Какво значи да се готвим ли”? Трябва да бъдем готови, защото сега е зима А и наистина е рано да се каже – все пак сме още в средата на зимата. Но няма повод отсега да се успокояваме – февруари ще бъде студен месец! Колкото до пролетта, до нея има много време. Вече съм се откъснал и трудно мога да дам подробна прогноза. Не съм специалист по дългосрочни прогнози и не може така да се говори наизуст. Рано е да се каже с категоричност, но за себе си съм убеден, че идват нови студове.

Сняг ще вали и през февруари, и през март. В продължение на колко дни – още не мога да прогнозирам със сигурност. Но застудяването няма да е толкова сериозно, колкото това, което ни сполетя. Все пак според мен няма да има повече такъв голям студ, както сега, и температури от минус 20 градуса, но ще си остане студено. Снегове и поледици обаче пак ще има. Но колкото и да е неприятен студът, той убива микробите. Вирусите измират... Така че всичко лошо има и някаква добра страна.

- Отвикнахме от зимата. Едно време е имало къде-къде по-тежки зими, а сега всички се оплакват, че едва ли не сме жертва на апокалипсис.

- За жалост, това е характерно за нас, българите - да се оплакваме.

- Как ще успокоите хората? Коя е добрата новина?

- Зимата е тежка, но ще дойде пролетта, всичко ще се оправи и ще забравим за големите студове. Само имайте малко търпение.