Танците са голямата страст на вицепремиерката Мария Габриел, която след девет месец ще поеме юздите на държавата като министър-председател. Преди да се захване с политика, в продължение на 15 години родената в малкото градче Хаджидимово Мария била сред най-изявените участници в местния танцов състав „Чебурашка“.
Там била приета още на 3-годишна възраст и продължила с изявите до завършването на гимназията. Ръководителката Любка Шопова си спомня как я е поела в детската градина и веднага се впечатлила от нейната любознателност.

„Мария грабваше вниманието на публиката и журито със своята пластичност и артистичност. За нея казваха, че се откроява като хубаво цвете в целия букет на концерта. Тя бе перфектна във всяко отношение – общителна, скромна, без претенции за каквото и да било“, разказва Шопова.
След като напуснала „Чебурашка“ и родното Хаджидимово, Мария Габриел винаги се интересувала какво се случва със състава и от какво има нужда. Дори обещала да заведе танцьорите в Брюксел, но пандемията попречила. Пак заради нея не успяла да се върне за последния юбилеен концерт, в който искала да се включи.

И след като става първо евродепутат, а после еврокомисар, Габриел не зарязала танците. Запалила се по латиното – салса, меренге, бачата, танго, и намирала време да разпуска в танцовата зала. Нейният съпруг Франсоа пък много харесвал българските народни танци, хората и ръченицата. Двамата с французина са женени от 11 години. Сключват брак през 2012 г. , докато той е политически съветник на председателя на групата на ЕНП Жозеф Дол. Мъжът на Мария е родом от Страсбург, а интересът му към политиката е наследствен – дядо му е бил кмет. Приемът за аристократичната им сватба се състоял във фоайето на Народния театър „Иван Вазов“ – една от първите забележителности в София, която двамата с Франсоа посетили заедно. Съпругът на Мария обожавал България. Настоявал да обиколят всички забележителности, защото му се стрували изключително красиви. И докато бе еврокомисар, когато си идваше у нас, тя винаги бе в неговата компания и в тази на сина им Жан-Едуард, който е вече на 8 години. Доскоро семейството живееше между София, Брюксел и Страсбург, но сега ще им се наложи да прекарват повече време в България, предвид новите задължения на Габриел, въпреки че мечтата ѝ била да живеят в Париж – нейният любим град.

В родното Хаджидимово Мария, която там знаят като Неделчева, се прибира все по-рядко, особено след смъртта на баща си. Иван Неделчев издъхва внезапно на 15 април 2016 г., а дъщеря му по това време е тъкмо родила, с бебе на ръце. След трагедията майката на вицепремиерката живеела основно в София, а в Хаджидимово ходела през почивните дни. В столицата семейно гнездо е свил и братът на Мария – Борис, който е женен и има собствен бизнес.

Освен с бившата еврокомисарка малкото градче, намиращо се до Гоце Делчев, е прочуто и с манастира „Св. Георги“, където непрекъснато се случват чудеса. Историята на храма датира още от XI век. Много дълги години е бил в руини. Отдавна обаче му се носела славата на чудотворно място. В различни тв репортажи са показвани истории на прогледнали слепи деца, тежкоболни хора, получили изцеление, както и бездетни двойки, успели да имат рожби. /Източник: Ретро