Една от емблемите на Перник е чешмата със скулптора на миньор с лампа пред черквата „Св. Иван Рилски“. Поколения млади са си определяли срещи „При миньора“, официални церемонии и празници започват пак от площада при чешмата, но доскоро никой не знаеше прототипа на скулптората.

„Баща ми Кирил Костадинов Велков е миньора на чишмата. Бил е на 36 години и е сниман когато е излизал от рудника. Той ми е разказвал, когато бях малка, а и миньори от селото“, разказва дъщеря му Венета Кирилова от Радомирското село Радибош. Направило впечатление на фотографа мъжествената му осанка и суровото лице като издялано от камък и той го заснел както излизал от галериите с лампата и кирката.

И той като много  мъже от този край е работел като копач в „Мини Перник“.  Бил толкова силен, че веднъж когато вагонетка иллязла от релсите той с лост успял да я върне обратно. Кирил е имал 6 деца от първия брак- 2 синове и 4 дъщери. Съпругата му умира млада и на 50 години той се жени за вдовица, чийто мъж загинал във  Втората световна война. Тя е била на 34 години и от брака им се ражда Венета.  Кирил Велков е роден през 1901 година в Радибош, а е починал през 1968 година.

Според изследователите на монументалните паметници на Перник миньорът с кирката е първият и  може би най-добрият. Краеведът Светозар Захариев в книгата си „Перник- архитектурни акценти“ разказва историята по създаване на паментника.  Той е построен пож повод изграждането на 22-километров водопровод от Витоша да града. „Решено било в деня на тържественото откриване на водопровода да бъде и скромен паметник, прославящ труда на пернишкия миньор. Автор на монумента е скулпторът михаил Михайлов след спечелен конкурс и е открит и осветен в Деня на празника на миньорите през 1937 година.