Вкус и качество от едно време. Как е възродена една стара традиция и как производството на чесън връща едно семейство отново в Българияq , разказат от МИГ-Радомир-Земен.

Владимир Георгиев, млад и предприемчив земеделски производител от село Долни Раковец, община Радомир, който се занимава с производство на лук и чесън. Той възродява една стара и дългогодишна традиция и развива успешно стопанство, благодарение на своята находчивост, усилия и желание за работа, както и на подкрепата на неговите родители и сестра, които са неотлъчно до него в това начинание.

Идеята да се занимават с производство на чесън се зародила, когато родителите на Владимир и сестра му били в Испания. Там те отглеждали овощни градини. „Започнахме да мислим със сестра ми как можем да върнем родителите ни в България, за да бъдем заедно“, разказва Владимир. Първоначално идеята била да отглеждат овощни дръвчета, тъй като вече добре познавали спецификата на работата. Преломен момент се оказал черният чесън, който Влади съвсем случайно видял в един магазин. „Стана ми много интересно. Започнах да се интересувам и да чета за неговите ползи и свойства, които се увеличават десетократно в сравнение с обикновения чесън. Така се появи идеята да се занимаваме с производство на чесън. Това, че чесънът е стар поминък в селото, може би най-добрият в страната, е бонус за нашата идея за семеен бизнес“, сподели той.

Владимир е избрал точно това място за своето земеделско стопанство, тъй като село Долни Раковец е известно не само с производството на чесън, но е богато и на минерални извори, които имат благоприятно влияние върху почвата. В стопанството му голяма част от дейността, свързана с производството на чесън се извършва с ръчен труд. Само саденето е механизирано. Плевенето е най-времеемко, а за събирането също се използва допълнителна работна ръка. Сушенето става на слънце и за кратко. Този процес е доста деликатен, защото не трябва да се прекалява, тъй като главата може да бъде увредена, а листата не трябва да са прекалено сухи, за да могат да се сплетат венци. 

„Защо черен чесън?“. Интересното е че черният чесън не е отделен сорт, а технология на ферментация на белия. За целта е необходима специална машина, която поддържа определена влага и температура. Люспата леко потъмнява до кафяво, а скилидките отвътре стават черни. На определен етап скилидката става като стафида, а ако се остави още малко да потъмнее става като конфитюр. Това са различните степени на ферментация. Заслужава си да се опита. Този вкус не може да бъде описан или пресъздаден, трябва да се усети. Черният чесън намира широко приложение най-вече в кулинарията и козметиката. Интересен факт е използването му вместо стафиди при месенето на козунак.

Хубаво е чесънът максимално бързо да бъде сложен в машината за ферментация. По възможност и препоръчително е това да стане веднага след като се набере. Ако е млечен, се получава най-хубавият черен чесън. Захарността на раковския чесън е висока, което обуславя високото качество на продукта и значително подпомага процеса на ферментацията.

„Чесънът е антибиотик, а черният чесън е естествен пробиотик. Полезните му свойства се увеличават до десет пъти след ферментация.“ – категоричен е младият зеленчукопроизводител.

В края на така интересната ни среща, Влади сподели че много се надява хората да започнат да ценят качествената храна и труда на малкия зеленчукопроизводител. Да, отстрани изглежда лесно, когато видиш готовия продукт на сергията на пазара или на щанда в магазина, но само производителите знаят какво и колко им е коствало докато продукцията достигне в този си вид до крайния потребител. Към всички Вас, ценители на местното производство и труда на малкия земеделски производител: „Подкрепете местната общност. Купете местен продукт“. /Източник: МИГ-Радомир-Земен