Напрежението в ГЕРБ след изборната загуба расте. Младите членове на партията написаха кърваво писмо, в което изразяват неудовлетворението си, че те носят победите, а ветераните в партията вземат властта.
 
"Днес лидерът на ГЕРБ събира в централата млади членове на партията, както и кандидат-депутати, които не успяха да влязат в парламента. Предоставям на Бойко Борисов писмо, което получих от младежи от ГЕРБ. Той да си прецени доколко са прави", написа във Фейсбук журналистката Соня Култуклиева, пише БЛИЦ

Ето и цялото писмо на младите бунтари в ГЕРБ:

“Кадровият капан на ГЕРБ: младите носят победите, старите вземат властта

След последните парламентарни избори, пред ГЕРБ отново стои на дневен ред тема, която години наред се прикрива зад партийна лоялност, вътрешни договорки и добре опаковани приказки за „обновление“. Партията разполага с млади, кадърни, работещи и обществено разпознаваеми кадри, но продължава да ги използва предимно като електорален ресурс, докато реалните политически дивиденти остават за познатите лица от миналото.

Казано директно - младите правят кампанията, а старите отново стават депутати.

Преференциите казват повече от пресконференциите

Въпреки тежката и конфликтна политическа среда, въпреки системната анти - ГЕРБ реторика, въпреки внушенията, че партията е приключена тема, и въпреки добре познатите местни механизми на контролиран вот (този път насочен към един от новите политически проекти), редица млади кандидати от ГЕРБ показаха устойчивост и кален в битки характер, и спечелиха персоналната подкрепа на хиляди свои съграждани.

Сред тях ясно се открояват: Георги Кръстев от Русе, който е едно от най-популярните млади имена в политиката в Северна България. Разпознаваем, подготвен, силен оратор и човек с реално присъствие сред хората. Друг ярък пример е Галя Василева от Бургас, която успява да изпъкне в един от най-конкурентните политически райони с постоянство, диалогичност и отлична професионална подготовка.

Кристиян Ганчев от Варна пък е един от младите кандидати с най-видима и модерна кампания, която залага на честност, отговорност и компетентност.

Едно от най-популярните и обичани млади лица на ГЕРБ е Мартин Харизанов от Враца- доктор по икономика, предприемач, общественик и отдаден съпруг и баща.

През последните няколко години Харизанов се превърна в най-разпознаваемия млад политик в област Враца, благодарение на неговата целогодишна активност, постоянна работа сред хората и отговорно обществено присъствие. Той е двигател на редица дарителски инициативи и подкрепя десетки местни каузи, създавайки реална общност за взаимопомощ, контакти и развитие. Харизанов заслужено спечели общественото уважение и се радва на устойчива местна подкрепа.

Дългогодишното усърдие и целенасочена работа на всичките тези хора водят до една позитивна тенденция, а именно, че младите лица не разчитат само на партийния вот. Те привличат периферия, колебаещи се избиратели и граждани, които иначе не биха подкрепили ГЕРБ.

Тоест, тези млади хора носят най-трудния за печелене ресурс: доверие- както ново, така и възвърнато.

Те не носят товара на миналото

Това са кандидати, които не носят тежестта на старите грешки, умората от преекспонирани фигури и негативите, натрупани през годините. Те не могат да бъдат наречени „статукво“, „изчерпани лица“, „задкулисие“ или „модел от прехода“. Напротив, те са възможността партията да покаже друго лице. Проблемът обаче е, че ГЕРБ очевидно предпочита възможността да стои на резервната скамейка и да чака по-добри времена, вместо да ръководи процесите с енергията, креативността и новаторския подход на младите.

Неравната битка, удобно наречена „изборна вълна“

На много места тези кандидати не водеха само кампания, а буквално битка в неблагоприятна среда. Срещу тях имаше организирана очерняща линия, институционален и медиен комфорт за опоненти, и на финала - добре познатият изборен фолклор с купения и контролиран вот, този път насочен към една от новите формации, чийто вот след изборите мистериозно беше преименуван на „обществена вълна“.

В България винаги има вълни. Някои идват от обществено настроение. Други идват от бусове, списъци и секционна логистика. Трети- от средния и голям бизнес, който пък е видял, че техните другари са „яхнали вълната“ и не иска да остане в периферията. Друг е въпросът дали ще има парче от пая за всички, тъй като е обществена тайна, че твърде много големи фамилии от бизнеса са се „накачулили на клона“… Не бива да забравяме и по-скромните по възможности (но не и по алчност) бизнес опортюнисти от регионите, които само чакат да видят накъде духа вятъра, за да сменят и те скорострелно посоката.. на обществена подкрепа. Или с други думи- „прегрупираме се, приятели“.

Въпреки цялото „цунами“ от неблагоприятни обстоятелства, тези млади хора не се сринаха. Те запазиха спечеленото доверие, събраха сериозен личен вот и доказаха, че могат да издържат на натиск и да са първи по обществено доверие в своите райони.

Големият парадокс в ГЕРБ

Когато трябва да се прави тежка кампания - напред са младите.

Когато трябва да се носи енергия - напред са младите.

Когато трябва да се печели доверието на периферията - напред са младите.

Но когато дойде време за реално представителство, изведнъж се оказва, че без старите кадри държавата, или в случая „градивната опозиция“, едва ли не ще блокира?!

Сякаш България чака точно тези същите хора от последните две десетилетия, за да започне промяната.

Истинският риск за ГЕРБ

Ако този модел продължи, партията ще изгуби както перспективните си млади кадри, така и бъдещето си.

Защото умните, амбициозни и работещи хора не стоят безкрайно в роля на декор. Те не са създадени да ръкопляскат на чужди кариери, докато собственото им развитие е възпрепятствано.

Рано или късно те си тръгват. С тях обаче си тръгват и енергията, доверието, идеите и следващото поколение избиратели.

Време за болезнената истина

Крайно време е старите лица в ГЕРБ да разберат, че политическият им път е изминат, защото времето не спира за никого.

Проблемът не е, че още са в партията. Проблемът е, че стоят на входа и не пускат никого напред.

И ако на следващите избори младите откажат да бъдат локомотив за чужди мандати, тогава старите може би най-после ще разберат една проста истина:

Без нови лица няма нова победа.

А за старите е време да направят стъпка назад и да заемат своята роля на ментори- с достойнство и приемственост.”