Замърсяването на въздуха отдавна е свързано с белодробни заболявания, сърдечни проблеми и преждевременна смърт. Сега изследователи са открили допълнителни доказателства, че въздухът, който хората дишат, може също така да влияе върху това колко добре функционира мозъкът им с напредването на възрастта.

Ново изследване на UC Davis Health и Kaiser Permanente предполага, че дългосрочното излагане на фини прахови частици може да увреди важен тип памет, на който хората разчитат ежедневно.

Проучването се фокусира върху частици, известни като PM2.5. Те са изключително малки — около 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм и могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да навлязат в кръвообращението. Учените от години изследват как PM2.5 влияе върху физическото здраве, но все по-голямо внимание се обръща и на ефектите му върху мозъка.

Изследователите установяват, че хора, живели дълги години в райони с по-високи нива на PM2.5, се представят по-слабо на тестове за семантична памет. Семантичната памет е частта от паметта, която съхранява общи знания за света. Тя включва факти, речников запас, значения на думи, наименования на обекти и информация, която хората научават през живота си. Този тип памет помага на хората да общуват, да разбират разговори и да изпълняват ежедневни дейности.

Резултатите са публикувани в списанието Alzheimer’s & Dementia: Behavior & Socioeconomics of Aging.

Изследователите анализират данни от 740 души на възраст между 53 и 94 години. Те изчисляват излагането на всеки участник на PM2.5, като изследват нивата на замърсяване на въздуха на адресите им в периоди от пет, десет и седемнадесет години. След това екипът сравнява излагането на замърсяване с резултатите от различни когнитивни тестове.

Резултатите показват ясна тенденция. Участниците, изложени на по-високи нива на PM2.5 в продължение на много години, постигат по-ниски резултати на тестове за семантична памет. Тази връзка остава дори след като изследователите отчитат фактори като възраст, образование, доходи и семейно положение. Интересното е, че не е установена значима връзка между излагането на PM2.5 и две други форми на когнитивни способности: изпълнителни функции и вербална епизодична памет. Изпълнителните функции включват планиране, вземане на решения и решаване на проблеми, докато епизодичната памет включва спомняне на лични преживявания и събития.

Едно от най-значимите открития е мащабът на ефекта. Изследователите изчисляват, че въздействието на дългосрочното излагане на PM2.5 върху семантичната памет е по-голямо от това, което обикновено се очаква при десет години стареене.

Учените смятат, че замърсяването на въздуха може да допринася за възпаления и увреждания в организма, включително и в мозъка. Предишни изследвания свързват излагането на PM2.5 със сърдечно-съдови заболявания, инсулт и по-висок риск от деменция. Новите резултати добавят към нарастващите доказателства, че по-чистият въздух може да помогне за защита на когнитивното здраве с напредване на възрастта.

Изследователите отбелязват, че замърсяването на въздуха е модифицируем рисков фактор. За разлика от възрастта или генетиката, нивата на замърсяване могат да бъдат намалени чрез публични политики, екологични регулации и градско планиране. /Източник: Дарик