Слушам всичко освен поп-фолк, хаус, техно и електро, но за всяко изкуство си има публика. Фактът, че тази песен буди толкова много обществено негодувание за мен означава колко много табута, духовни ограничения и "забранени" теми има в страната ни. За мен това е провокация да си отворим малко душите и съзнаниятa към всякаква гледна точка, към различното, към всякакво изкуство, включително и еротичното с поп-фолк/ориенталски ритми. Провокация да сме по-малко съдещи и повече приемащи и разбиращи. Стихотворението на Вапцаров е красиво и от него лъха страст. Еротиката, освен основната сила на живота заедно със секса, разбира се, е красива и страстна. Следователно защо да не ги комбинира човек? Защо е проблем, че тези толкова красиви стихове, пропити със страст, са акомпанирани от поп-фолк ритми и еротични кадри? Всички ние сме на първо място сексуални същества, така сме се появили все пак. Сексуалната ни енергия е нашият гений. Нашата сексуална енергия е нашият креативен животозадвижващ двигател. Чрез него ние раждаме нов живот. Този живот може да бъде деца или нови идеи и проекти. Тогава защо сме толкова възмутени? Защо го приемаме като неуважение? Защо все още има стигма около най-прекрасното нещо в живота ни - сексуалността, оргазмът? Защо съдим, след като всички ние (с изключение на доста по-малкия процент от световното население асексуални хора) крием в себе си своите собствени подсъзнателни, а за щастливците - съзнателни, еротични и сексуални тайни и желания, включително и Вапцаров навремето, велик (просто) човек? - мисля, че са правилните въпроси в случая. Уважавам Антонина за това, че се гордее със силата на еротиката и сексуалността си, т.е. с човешката си природа - нещо, на което много родители все още забравят да научат дъщерите си в България - да се наслаждават без вина и свян на сексуалността си, когато достигнат полова зрялост. Дано с дързостта си Антонина успее да ни накара да се замислим за това колко безсмислени и блокиращи табута има в обществото ни, сеещи излишни раздори и омраза, изместващи фокуса от истински важните теми, като: бедност; хора с увреждания и съобразна за тях инфраструктура; качествена грижа за сираци; социална система, подкрепяща подрастващи и юноши в неподходяща, изпълнена с насилие и/или стресова среда; социална система, подкрепяща жени / хомосексуалисти, подложени на системно емоционално и/или физическо насилие; здравеопазване; опазване на околната среда и пр. Респект за това, че с дързостта си Антонина ни провокира да съдим или да се замислим. Дано повече второто. И лека му пръст на Никола Вапцаров!