От Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) подчертават, че определените като съоръжения с висока степен на потенциален риск се следят постоянно. От ведомството уточняват, че става дума за сравнително малки водоеми, като част от тях в момента са празни. Един от най-големите - яз. „Рогозен-1” във Врачанско, е с работен обем от около 2,1 млн. куб. метра и площ от около 472 дка. За сравнение може да се съпостави с яз. „Искър” (най-големият в страната), има 680 млн. куб. м вместимост и площ от 29 500 дка.

Проверките на метрологията са установили още, че 176 язовира са с неустановена собственост, или за тях се водят съдебни дела за статута им. За всички тези водоеми са уведомени областните управители, които по закон имат задължение да осигурят безопасната им експлоатация. Най-голямото водохранилище без установен стопанин е яз. „Черковна 2”, който се намира в област Варна. Той е с работен обем от 50 хил. куб. м или само 0,007% от обема на най-големия ни язовир.

Около 90% от всички язовири у нас са общински. Общините са сред основните собственици на изкуствени водоеми в България, като управляват общо 4198 от тях. С оглед започващото снеготопене наскоро ДАМТН изпрати писма до кметовете за повишаване на вниманието и следене на нивото на водните басейни през следващите седмици.

Около 6 млрд. куб. вода е максималният обем на 24-те най-големи язовира в страната. Най-големият - „Искър” над София може да побере 673 млн. куб. м, но след изграждането му през средата на 50-те години на миналия век не е бил запълван изцяло и никога не е преливал. На най-голяма надморска височина - 1923 м., се намира яз. „Белмекен”.