Опасност за реколтата заради рекордно ниските температури през последните седмици.

Производители алармират, че поне една трета от зърното е измръзнало. А в Югоизточна България реколтата е напълно унищожена от наводненията.Какво ни чака есента?Унищожена продукция има всяка година, но обикновено тя е около 10-15 процента. Тази година тя ще е поне двойна. Най-големи щети ще има в районите с много силни ветрове, където вятърът е издухал снежната покривка, районите с рекордно ниски температури и тези, при които ще има интензивно снеготопене.За съжаление, от всичко това по малко има и в житницата на България. Сериозни поражения се очакват във Врачанско, Плевенско, в Кнежа, където температурите бяха много ниски, а в същото време заради засушаването през есента растенията едва поникват. В отделни райони там измръзналата продукция вероятно ще бъде 100%.При минус 10 ечемикът започва да измръзва. У нас този вид зърнена култура се отглежда главно в Бургаския район, който тази година зимата не пожали. Росен Петков се занимава със земеделие от години, но не помни зима след която да е имало такива щети.„Ето това жълтото се вижда, това е изгоряло от студа. Това просто няма с какво, с каквито и препарати да се пръска, няма възвращаемост”, каза Петков.Заради засушаването през есента посевите в Старозагорско са все още в ранен стадии на развитие, което ги прави по-малко устойчиви. От Асоциацията на зърнопроизводителите прогнозират да изгубят заради студа 30% от зърното.С екипа на доцент Валентин Казанджиев от БАН отиваме до опитните полета на Агроинститута, за да вземем проба от почвата и посевите. От пробата учените ще направят заключение за целия Софийски регион.„Пшеницата тук се намира в началото на фаза трети лист. Не е ранна, но не е благоприятна за развитие”, обяснява доцентът.Пшеницата започва да измръзва при минус 16 градуса, но всеки 7 сантиметра снежна покривка увеличават издръжливостта й с градус. Ако снежната покривка се задържи  дълго, може да задуши растенията.„Първо е свързано с многократни процеси на разтапяне и замръзване на снега. Което образува така наречената ледена кора. Това прави снежният слой непромокаем за въздуха и растенията, стоейки под снега, започват да изпитват необходимост от кислород”, допълни доц. Казанджиев.Резултат от пробите ще има след седмица. До тогава предстоят още рискове - очакваното затопляне, а по-късно и снеготопене, което може да наводни полетата.Ще има ли зърнена криза?Учените и производителите твърдят, че ако унищожената реколта е толкова, колкото очакват - около 30% средно за страната и ако годината като цяло е добра, след стопяването на снега, криза няма да има. Съществуват механизми, с които да се компенсират част от загубите.  Производители, на чиито площи посятото зърно е измръзнало на 100 процента, могат да разчитат на европари за компенсация.Между другото, сериозни поражения ще има и при лозите и костилковите овощни дървета, които започват да измръзват при минус 16 и минус 20. Цялостна картина ще има в началото на март./bTV