До преди появата на християнството, на този ден се чествало раждането на Бога Слънце. В българския фолклор - коледните песни и коледарите са запазена следа от култа към Слънцето и Коледа.През четвърти век закон определя 25 декември за рожден ден на Исус, за да може припокриването на празниците да улесни налагането на християнската религия в ранните години след появата й.  Днес, векове по-късно, у нас Коледа, а не Рождество, е по-силната и по-често споменавана дума.„Това е свидетелство за тоталната загуба на духовност. И справедливо се говори за Коледа, защото празникът, който празнуваме всъщност не е Рождеството Христово, а един търговски празник на веселието. Никой не се замисля за тези неща днес. Защото разбирането на Божието откровение е външно и вътрешно. Вътрешното е промяна на човека отвътре, изменението на навиците. Проявяването на любов и към враговете. Това е духовна хирургическа операция - на нашето съзнание. Много тежка. А другото е външно - ние сме великите, дай да запаля една свещица, дядо поп сега ще ме поръси и ще си ходим по живо по здраво. Това е жертвата, а не милостта, това е ритуалът, а не същината”, поучава отец Никанор, монах.Дали материалното не е завладяло и Църквата?„Не искам грешките на определени лица да се приписват на Църквата. Не трябва да прекрачваме границата на умереността.  Хубава, бърза кола, но не и екстравагантна - ако тези хора си гледат работата като владици съвестно и епархията им процъфтява, ако ще и самолет да карат. Нека гледаме резултатите от тяхната работа. И да се стараем да страним от тази работа, която не е нищо друго, освен началото на прадизборна кампания за следващия патриарх./БТВ